Алтернативите на поточната линия в образованието
Динамика на основни показатели за висшето образование
June 29, 2019
В класическото си изследване на живота в класните стаи от 1968 г. Филип Джаксън прави извода, че учениците прекарват около половината от времето си в училище, чакайки нещо да се случи –
да влезе учителят, да се запази тишина, да ги вдигнат на дъската, по-бавните ученици да отговорят на зададените въпроси, да им раздадат тестове, да бие звънеца.
50 години по-късно учениците продължават да чакат, включително и училището да настигне промените в живота им.
Тези дигитални по рождение деца растат във време, когато информацията е навсякъде и достъпът до нея е мигновен, паметта е в компютрите, а сигурността на работните места е понятие, което те никога няма да познават от личен опит. В същото време училището е мястото, където деца на еднаква възраст седят в еднакво изглеждащи класни стаи, учителите преподават, докато стоят пред редици от чинове, учениците записват в тетрадки и носят куп тежки учебници.
От тях се очаква да:
- вдигат ръка
- следват рутина
- да не задават провокиращи въпроси
- са дисциплинирани и да запаметят определено съдържание, за да постигнат добри резултати на теста или изпита.
Децата се обучават да бъдат последователи, а не лидери.
Днешният училищен модел продължава да се доминира от принципите на индустриалния мениджмънт от началото на 20-ти век, или с други думи – от принципите на поточната линия. Но докато за индустриалната организация от началото на 20-ти век е важно работниците да притежават тесен набор от много специфични умения, за да постигат бързина и акуратност на поточната линия, то днес живеем при съвсем друга индустриална организация, базирана на грандиозни скокове в еволюцията на знанието, наличността и достъпа до информация и развитието на технологиите.
Образованият човек на 21 век трябва да притежава много широк набор от умения – за задаване на въпроси, критично мислене, за прилагане на абстрактно знание към решаването на комплексни проблеми, гъвкавост и адаптивност, креативност, способност за ефективно сътрудничество, за себеизразяване и за убеждаване, инициативност и предприемчивост, способност за ефективна комуникация, за откриване, анализиране и осмисляне на информация, въображение, любопитство, целеполагане.
Всичко това предполага гъвкава организация на учебния процес и на учебните програми, предоставяне на автономия при създаването на учебно съдържание, стимулиране на сътрудничеството между училищата, академичните среди, бизнеса и родителите, изнасяне на значителна част от учебния процес извън класната стая, разширяването на достъпа на учениците до лаборатории и технологии, диференциран подход на преподаване, насърчаване на самонасоченото учене, целенасочена политика за развитие на учителите.
Необходима е цялостна стратегия за повишаване на качеството във всички училища, основана на фундаментално преосмисляне на концепцията за това какво означава доброто образование, съчетанa с изграждането на прозрачна и надеждна система за отчетност.
