Асенка Христова
Всяка система за формиране на умения се състои от три взаимно свързани компонента:

1. развитие на умения в рамките на формалната образователна система и извън нея (неформално образование, учене през целия живот)
2. активиране на тези умения при прехода от образованието към пазара на труда
3. осигуряване/поддържане на съответствие на предлаганите умения с търсените от страна на работодателите.

От гледна точка на трудовата и житейска реализация на отделните хора и на поддържането на конкурентноспособност на икономиката значение има не само броят на хората, които „произвежда“ образователната система и годините, прекарани в нея, а дали тези хора притежават необходимите умения, които да им позволят бързо да  намерят желаната работа и ефективно да изпълняват служебните си задължения. Една система формира такива умения ефективно, когато развитието и по трите компонента е балансирано.

В края на 2018 г. Европейският център за развитие на професионалното образование (CEDEFOP) стартира специален инструмент – Европейски индекс на уменията – базиран изцяло на тази концепция.  Този композитен индекс измерва отдалечеността на дадена страна от “идеалното представяне” (което е 100).

Българската система за формиране на умения се подрежда на 23-то място в Европейския индекс на уменията за 2018 г., като са налице сериозни дисбаланси в развитието по трите отделни стълба. От една страна, България се представя добре по отношение на съответствието на уменията (10-то място, стойност на индекса 64), което по принцип е най-малко зависимо от политики, а се основава повече на действието на пазарни фактори. От друга страна, представянето по отношение на развтието на умения е относително слабо (стойност на индекса 38), а по отношение на активирането на умения страната заема предпоследното 27-мо място със стойност на индекса 11 (от 100 ).

Подобна висока ефективност на пазарното съответствие при ниска ефективност на формираните умения се обяснява с факта, че структурата на заетостта в България все още почти изцяло се доминира от ниско- и средно към ниско-технологични работни места, за които не се търсят високи умения. В по-дългосрочен план, обаче, комбинираното въздействие на глобалната конкуренция, по-нататъшното интегриране на част от българските компании в глобалните вериги на добавена стойност, демографските промени, трудовата миграция, растящите доходи, променящата се образователна структура на населението и т.н. ще създава все по-голям натиск за по-високо технологични инвестиции и съответно търсене за по-високо ниво на умения. Подобно развитие неминуемо ще изисква координирани мерки за балансирано надграждане на системата за формиране на уменията в първите два компонента.

Източник графика: CEDEFOP