В очакване на резултатите от PISA 2018: същност на изследването и преглед на постиженията до момента

---

Институт за изследвания в образованието

---

На 3 декември 2019 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ще оповести резултатите от поредния етап на Програмата за международно оценяване на учениците – PISA, проведен през 2018 г. с участието на повече от половин милион 15 – 16-годишни ученици от 79 държави и региона от цял свят. Институтът за изследвания в образованието ще подготви и публикува поредица от задълбочени анализи на резултатите от PISA 2018.

---

В този материал ще представим PISA и ще направим кратък преглед на постиженията на българските ученици в проведените до момента етапи на изследването, в които България участва. Ще проследим как се променят резултатите им според три индикатора: среден резултат, дял на учениците под критичния праг на постижения (второ равнище от скалата на PISA и в трите области) и дял на учениците с резултати на пето и шесто равнище (най-високите нива от скалата, на които съответстват най-трудните задачи в теста).

---

Характеристики на Програмата за международно оценяване на учениците – PISA

---

PISA е най-мащабното и представително международно сравнително оценяване на учениците, което измерва знанията и уменията на 15 – 16-годишните ученици в три основни познавателни области: четене, математика и природни науки. PISA се провежда ритмично през 3-годишни периоди, което позволява да се проследят промените в подготовката на учениците през годините. На всеки етап програмата се фокусира върху една от трите основни познавателни области, като другите две присъстват в тестовите книжки с относително по-малък брой тестови задачи.  Освен тези три компонента на изследването, към всеки етап се добавя нов – иновативен компонент. Например през 2012 г. това са уменията за решаване на проблеми, а през 2015 – уменията за решаване на проблеми в сътрудничество. През 2018 г. българските ученици за пръв път участват и в още един модул на PISA – финансова грамотност. Резултатите от този модул ще бъдат представени през 2020 г.

Основният изследователски въпрос на програмата е доколко учениците в края на задължителното училищно образование са усвоили тези знания и умения, които са ключови за тяхното пълноценно участие в обществения живот и реализация в конкурентна среда. За разлика от други изследвания, при които обект на измерването е степента на усвояване на определено учебно съдържание, PISA оценява способността на учениците да прилагат формираните в училище компетентности в реален житейски контекст. Инструментариумът на изследването е изготвен така, че да определи дали училището подготвя учениците, т.е. формира необходимите знания, умения, нагласи, ценности и др., които им позволяват да се справят с реални задачи и проблеми. Използването на тест и въпросници позволява да се измерят знанията, уменията и компетентностите на учениците, да се проучат техните нагласи, ценности, отношението им към учебния процес, стратегиите за учене и т.н. Резултатите на учениците се анализират в контекста на факторите, които оказват най-силно влияние върху тях: семейната среда и училището. От друга страна, събраните данни позволяват да се определят характеристиките на ефективните образователни системи и факторите, които в най-голяма степен допринасят за подобряването на качеството на учебния процес.

Като определя равнището на подготовката на учениците, програмата предоставя данни за анализ на образователните политики в държавите участници, както и за оценка на тяхната ефективност. Анализите на резултатите от изследването досега показват, че не е задължително една държава да бъде богата, за да осигурява качествено образование на учениците. Образователните системи са ефективни в общества, които определят образованието като свой основен приоритет и вярват, че всички ученици имат потенциал да постигнат високи резултати; които ценят професията на учителите и инвестират в тяхната професионална подготовка и развитие.

От гледна точка на броя на участващите държави PISA е едно от най-представителните международни сравнителни оценявания. Например в PISA 2000, когато акцентът е върху четивната грамотност, участват 43 държави и региона; PISA 2003 (акцент върху математиката) – 41; PISA 2006 (акцент върху природните науки) – 57; PISA 2009 (акцент върху четенето) – 75; PISA 2012 (акцент върху математиката) – 67; PISA 2015 (акцент върху природните науки) – 72, и PISA 2018 (акцент върху четенето) – 79.  България се включва в PISA от самото начало през 2000 г. и участва във всички етапи на програмата с изключение на PISA 2003. За пръв път през 2015 г. използваните дотогава тестови книжки на хартиен носител се заменят с компютърно базиран тест, като в повечето държави, в това число и в България, изследването се провежда изцяло в електронен формат.

---

---

Какво представлява тестът на PISA?

Тестовите задачи на PISA се характеризират с няколко особености. Те са формулирани в реален житейски контекст, представен чрез източник на информация.

Той може да съдържа текст, графика, диаграма или комбинация от няколко текста, както и текст с графика и т.н. Компютърно базираният формат на изследването позволява да се използват симулации, хипервръзки и др. Няколко тестови задачи се групират в клъстери, като за решаването на задачите в един клъстер се предвиждат 30 минути. Комбинацията от 4 клъстера, предназначена за всеки ученик, се генерира компютърно на ротационен принцип. В продължение на точно 120 минути – две сесии по 60 минути и кратка почивка между тях – всеки ученик решава задачите от неговата индивидуална комбинация.

---

Как да тълкуваме данните на PISA?

Основният начин да се обобщят постиженията на учениците по държави/региони и да се представят силните и слабите страни в тяхната подготовка е като се сравнят техните средни резултати. Средният резултат на учениците се представя в скàла със средна стойност 500 точки и стандартно отклонение 100 точки. Резултатите на учениците от държавите в ОИСР са критерий спрямо който се оценяват постиженията на учениците от останалите държави.

Скàлата, чрез която PISA обобщава знанията и уменията на учениците, е разделена на шест равнища на постижения, като най-ниско е първото, а най-високо – шестото равнище. Всяко равнище описва знанията и уменията, които са необходими за решаването на задачите от съответното равнище. Познавателните равнища са структурирани в йерархичен порядък, което означава, че ученик, успешно отговорил на въпросите от по-горно равнище, вероятно би могъл да реши и въпросите от по-ниските равнища на скàлата. Средният резултат на един ученик показва на кое равнище съответстват най-трудните задачи, които той може да реши. Второ равнище е критичната граница на знанията и уменията на учениците. Учениците с резултати под второ равнище имат съществени пропуски в подготовката си по природни науки, не притежават необходимите знания и умения, които PISA дефинира като предпоставка за успешна реализация.

---

---

Резултатите на българските ученици в PISA и как те се променят през отделните етапи на изследването

Четивна грамотност

PISA дефинира четивната грамотност като разбиране, използване, оценяване и осмисляне на текстове за постигане на цели, задълбочаване на познанията на ученика, личностно развитие и ефективно участие в обществото. Тази дефиниция включва основните операции, свързани с четенето и придобиването на познание чрез четене. Например разбирането се отнася до способността на читателя да формира смисъл от текста; използването – до прякото прилагане на информацията и идеите в текста при изпълнение на конкретна задача или постигане на цели, а при осмислянето читателят свързва прочетеното със своите представи и опит.

Средният резултат по четене на българските ученици във всички етапи на PISA е значително по-нисък от средния резултат на ОИСР – например през 2015 г. с 61 точки (средният резултат на държавите от ОИСР е 493 точки).

Значителен е делът на българските ученици с резултати под критичния праг на постижения от второ равнище, докато делът им на двете най-високи равнища от скалата – пето и шесто – е относително малък. За сравнение през 2015 г. делът на учениците в държавите от ОИСР с резултати под второ равнище е 23,2%, а делът на тези с резултати на пето и шесто равнище – 8,3%.

---

Математическа грамотност

Концепцията на PISA за математическата грамотност акцентира върху математическото мислене и използването на математически понятия, процедури, факти, средства и методи за описване, обясняване и прогнозиране на различни явления и процеси, представени в реален контекст. Тя е разработена през 2003 г., когато математиката за пръв път е основната оценявана област.Тези умения помагат на учениците да разберат значението и ролята на математиката, както и да правят обосновани преценки и да взимат решения.

И по математика средният резултат на българските ученици във всички етапи на PISA е значително по-нисък от средното за ОИСР (490 т. през 2015 г. например).

Следващата графика показва как се променя делът на българските ученици с най-ниски и най-високи резултати по математика. Подобно на четенето, делът на учениците под критичния праг на постижения е относително голям, докато делът на учениците на пето и шесто равнище –сравнително малък (съответните показатели за ОИСР са: дял на учениците под второ равнище – 23,4%, а на пето и шесто равнище – 10,7%).

---

---

Природонаучна грамотност

Концепцията на PISA за природонаучната грамотност е разработена през 2006 г., когато за пръв път фокусът на изследването е върху природните науки. В нея се акцентира върху:

• знанията от областта на природните науки и уменията да бъдат използвани за придобиване на ново знание; за обясняване на природни процеси и явления; за правене на аргументирани изводи и заключения;
• разбирането на основните характеристики на природните науки като част от познанието за света;
• информираността за това как природните науки и технологиите влияят върху материалния, интелектуалния и културния живот на обществото;
• готовността за активно гражданско поведение по проблеми от областта на природните науки.
  

---

Графиката по-долу показва как се променят средните резултати на българските ученици по природни науки след 2006 г. (за сравнение средният резултат на държавите от ОИСР през 2015 г. е 493 точки).

---

Можем да разберем какви са тенденциите в подготовката на българските ученици по природни науки, като проследим промяната на двата ключови индикатора: дял на учениците с резултати под критичния праг на постижения (второ равнище) и дял на учениците с най-високи резултати (пето и шесто равнище). Каква промяна е настъпила след 2006 г. става ясно от данните, представени на следващата графика. За сравнение на същата графика са представени и резултатите на учениците от държавите в ОИСР. Ясно се вижда, че делът на българските ученици с най-високи постижения остава непроменен през целия период на изследването от 2006 г. досега и пренебрежимо малък в сравнение с дела на учениците в държавите от ОИСР. От друга страна, процентът на българските ученици под критичния праг на постижения е тревожно голям – почти два пъти по-голям от съответния дел на учениците в държавите от ОИСР.

---

---

---