Резултатите от ICCS 2022 показват неотложна нужда от подобрение на гражданските компетентности на учениците

Институт за изследвания в образованието

---

Една трета от 14-годишните ученици в България се интересуват от политически и социални въпроси.
64% от българските ученици вярват, че демокрацията все още е най-добрата форма на управление.
34% смятат, че политическата система в България функционира добре.
Доверието на българските ученици в политическите институции е ниско и през 2022 г. значително се е понижило в сравнение с 2016 г.

---

Това са само част от резултатите от третото издание на Международното изследване на гражданското образование – ICCS 2022 (ICCS 2022, International Civic and Citizenship Education). Те бяха обявени на 28 ноември 2023 г. от Международната асоциация за оценяване на образователните постижения (International Association for the Evaluation of Educational Achievement, IEA).

Обикновено това изследване остава встрани от обществения интерес, засенчено от други подобни, но много по-популярни проучвания като Програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците – PISA, както и двете международни оценявания на учениците в IV клас – на четивната грамотност (PIRLS) и на математическата и природонаучната грамотност (TIMSS). Впрочем, последните две изследвания също се провеждат от IEA.

IEA е неправителствена организация, обединяваща изследователски центрове в повече от 60 държави от цял свят, включително България. В подготовката и провеждането на ICCS участват също Австралийски съвет за образователни изследвания (Australian Council for Educational Research, ACER), Лаборатория за педагогически експерименти в Университета „Рома Тре“ в Рим (Laboratorio Pedagogia Sperimentale) и Университетът LUMSA в Рим (LUMSA University of Rome). Те осъществяват общото управление на проекта и разработването на рамката и концепцията на изследването.

Какво е ICCS и защо е важно да осмислим много внимателно неговите резултати?

ICCS е единственото международно изследване на гражданското образование, което проучва как младите хора се подготвят за ролята им на граждани. Във фокуса са онези аспекти на училищното образование, които са насочени към придобиване на знания, умения, ценности и нагласи, необходими за формирането им като активни и автономни личности с мотивация за активно гражданско поведение.

В България няма друго подобно комплексно проучване на гражданските компетентности на учениците, което да отговори на въпроси, като:

• Ефективно ли е гражданското образование в училище?
• Какво е нивото на подготовка на учениците в областта на гражданското образование?
• Участват ли учениците в обществения живот и кои фактори най-силно влияят върху техните нагласи за активно гражданско поведение?
• Какви са възприятията и нагласите на учениците по важни обществени и политически въпроси и кои фактори влияят най-силно върху тях?

---

ICCS не е първият проект на IEA в областта на гражданското образование. Той възниква в резултат от няколко предишни изследвания. Първото е осъществено през 1971 г. в 21 държави като част от мащабно проучване на постиженията на учениците по шест учебни дисциплини: природни науки, четене, литература, английски и френски език (като чужди езици) и гражданско образование. Второто – Изследване на гражданското образование (Civic Education Study, CIVED), се осъществява през 1999 г. (с участието на около 90 000 14-годишни ученици от 28 държави) и през 2000 г. (с участието на около 50 000 16-годишни ученици от 16 държави).

ICCS вече има успешна история. През 2022 г. се проведе третият етап на проекта след предишните две изследвания през 2009 и 2016 г.

---

Участници и целева група

В ICCS 2022 участва 22 държави (както и 2 региона в Германия), сред които и България. Целевата група не се променя от самото начало на проекта и включва учениците на възраст около 14 години в момента на изследването. В повечето държави (включително България) това са учениците в VIII клас. В останалите държави, в които осмокласниците са по-малки от 13,5 години, в изследването участват учениците в IX клас.

Всички компоненти на изследването през 2022 г. (тест и въпросници) бяха разработени в два формата – компютърно базирана и традиционен (на хартия). Това позволи на държавите, избрали компютърно базирания модул (две трети от всички участници), да поставят участниците в симулирани реални ситуации на гражданско действие. Като част от всяка ситуация учениците изпълняваха динамични интерактивни задачи, част от които включваха и обратна връзка. 

Какво представлява концептуалната рамка на ICCS 2022 и как се измерват гражданските компетентности на учениците?

Според концепцията на ICCS гражданското образование включва знания за официалните институции и процесите, които са част от гражданския живот, от една страна, и от друга – знания за възможностите за гражданско участие, включително за начините, чрез които гражданинът взаимодейства с останалите членове на общността, участва в граждански изяви и допринася за формиране на гражданското общество.

Концептуалната рамка на ICCS съдържа когнитивен аспект – познаване и разбиране на понятия и концепции, и афективно-поведенчески – нагласи, ценности, отношения и възприятия.

Например от учениците се очаква да познават принципите, механизмите и процесите на взимане на решения, управление и законодателен контрол в едно демократично общество; начините, по които функционират гражданските и политическите институции; да притежават определени знания и умения, които им позволяват да взимат информирани решения, да защитават лична или обществена кауза, за се ориентират в обществените и политическите процеси и да участват в тях.

Най- общо, рамката на изследването включва три основни части:

• Когнитивна: знанията и разбиранията на учениците
• Афективно-поведенческа: възприятията и гражданската активност на учениците
• Контекстуална: факторите, които оказват влияние върху гражданските компетентности на учениците.

Всяка от тези части има ясно дефинирана структура. Например, когнитивната част е организирана около две области: съдържателна (учебното съдържание по гражданско образование) и познавателна (когнитивни умения). Очаква се учениците да познават гражданското общество и политическите системи (права и отговорности на гражданина, граждански и държавни институции и т.н.); гражданските принципи (равенство, свобода, етични норми, върховенство на закона и т.н.); формите на гражданско участие (участие при взимане на решения, оказване на влияние върху отделни лица или групи, участие в гражданското общество и др.). Познавателните умения, които се оценяват, са свързани, от една страна, с познаването на конкретни понятия, дефиниции, концепции и друго съдържание, а от друга – с тяхното осмисляне и прилагане в конкретни ситуации, предлагане на решения на проблеми и др. Например основните характеристики, които разграничават най-ниските постижения от най-високите, се отнасят до степента на познаване на фундаменталните аспекти на демокрацията и демократичните институции, както и до каква степен учениците показват способност да разсъждават върху абстрактни концепции, които излизат извън конкретните и очевидни примери на демократичните принципи и гражданско поведение.

Афективно-поведенческата част от рамката на изследването е свързана с възприятията, нагласите и ценностите на учениците (например оценка на идеи, лица, събития, ситуации и взаимоотношения; отношение към държавните институции и институциите на гражданското общество и др.), както и с активното гражданско участие на учениците (ангажираност с граждански инициативи, намерение за активно гражданско поведение в бъдеще като възрастни и др.).

Контекстуалната част включва изследване на условията, в които се осъществява гражданското образование в страните участници, в това число влиянието на семейството, училището и общността. Младите хора формират своите нагласи и представи за ролята им на граждани, като участват в различни дейности у дома, в училище, в класната стая и в по-широката общност. От друга страна, те се влияят и от общността, семейната среда и приятелския кръг, но и от личностните им характеристики.

Инструментариумът на ICCS включва тест и въпросници. Тестът измерва знанията и уменията на учениците – когнитивната част на концептуалната рамка. В допълнение към теста се използват и два регионални модула – европейски и латиноамерикански, чрез които се изследват специфични за съответния регион аспекти на гражданското образование. Въпросниците – за ученика, учителя и директора – осигуряват информация за контекстуалните фактори, които влияят върху гражданските компетентности на учениците; за местния контекст и взаимодействието между училището и общността; за възможностите за гражданска активност на учениците и др. Чрез тях се събира информация за училищния климат и култура, за политиките на училището и ресурсите, които се отделят за гражданското образование, за управлението на училището и участието на учениците и учителите в него, и т.н.  Събират се също и данни за структурата на националните образователни системи, за образователните политики, за подготовката на учителите и др.

---

---

Какво ни казват данните от ICCS 2022 за гражданските компетентности на българските ученици и какви промени са настъпили?

• Очаквано се наблюдава значително влияние на пандемията от Ковид-19 по отношение на гражданските компетентности на учениците във всички участващи държави, както и по отношение на техните нагласи за гражданско участие.
• Резултатите на българските ученици са значително по-ниски от средните за ICCS и ги нареждат в една група с учениците от Кипър и Колумбия.

• След относителното повишаване на резултатите на българските ученици през 2016 г. в сравнение с 2009 г., сега наблюдаваме значително понижаване.

• Разликата между резултатите на момичетата и момчетата в България е много голяма, като през 2016 г. страната ни беше на второ място по този показател след Малта, а сега – през 2022 г., България е с най-голяма разлика от 41 точки.
• Семейната среда и социално-икономическият произход на учениците са сред факторите, които имат най-силно влияние върху образователните постижения. Разликата между учениците в България в двете крайни категории – с нисък и с много висок социално-икономически и културен статус – е най-голяма в сравнение с останалите държави в ICCS 2022.
• Българските ученици възприемат политиката като територия за реализация по-скоро на мъжете, отколкото на жените. Те се различават значително от връстниците си в останалите държави по въпроси като равенството между половете, политическите изяви и активност на жените и мъжете. Например индексът, който показва доколко българските ученици подкрепят равенството между половете, е един от най-ниските през 2022 г.
• Една трета (29%) от българските ученици се интересуват от политически и обществени въпроси, като техните нагласи не се отличават съществено от нагласите на връстниците им в останалите държави (ICCS – 30%).
• Доверието на българските ученици в някои държавни институции е сравнително ниско и се понижава през 2022 г. в сравнение с 2016 г. 46% от българските ученици декларират доверие в националното правителство и 46% – националния парламент. Данните показват понижаване на доверието в тези две институции в сравнение с 2016 г. с 12 пр. пункта.
• Доверието в политическите партии сред българските ученици е сравнително ниско – по-ниско от средното равнище за изследването през 2022 г. Нагласите им за участие в политическия живот като възрастни също са сравнително ниски, макар че голяма част от учениците смятат за важно  да се гласува на местни и национални избори.

---

---

Институтът за изследвания в образованието ще анализира данните от ICCS 2022 и ще публикува тематични анализи на резултатите от ICCS 2022 с дълбокото разбиране за важността на гражданското образование в българското училище.

---

---