Икономическите ползи от подобряването на ефикасността в образованието

Достъпът до данни и създаването на публично благо в образованието
August 22, 2019

България е една от страните в ЕС, в които може да се очаква най-голям икономически ефект от подобряването на ефикасността на публичните разходи за образование.

Това показват изчисленията, представени в технически доклад за политиките за инвестиране в умения на Европейската комисия, изготвен през юни 2019 г. 

Малко предистория. През 2002 г. Бенедикт Клементс направи първия по-систематичен опит [1] за оценка на това доколко са ефикасни публичните разходи за образование в ЕС, или с други думи,  доколко добре образователната система превръща финансовите ресурси в образователни резултати. Приложеният аналитичен модел показа, че като цяло образователните системи в ЕС се характеризират със значителна неефикасност – те   могат да постигнат същите образователни резултати (измерени чрез коефициента на завършване и резултатите от международните тестове по математика и природни науки) с около 25% по-малко ресурси. Това предполага, че за подобряването на образователните постижения по-голяма добавена стойност биха  имали усилията за подобряването на ефективността, отколкото  допълнителното насочване на ресурси.  

През 2018 г. Европейската комисия инициира изследване [2] на ефикасността на публичните разходи за образование в ЕС, като част от оценката  е свързана с  постиганото качество (измерено през резултатите по природни науки на ПИЗА 2015 и публичните разходи за задължителното училищно образование) и постиганото включване (измерено чрез дела на младежите (24-29 год.), които нито учат, нито работят и общите публични разходи за образование). 

Първите 2 графики по-долу показват резултатите – колкото по-далече е от граничната линия показателят за дадена страна, толкова по-голяма е неефикасността (или с други думи  – колко повече когнитивни умения и включване биха могли да се постигнат със същия размер фирнансиране, ако се избегне всякакво пропиляване). Видно е, че при България се установява сериозна необходимост от подобряване на ефикасността.


Резултати по природни науки на ПИЗА и публични разходи за предучилищно и училищно образование
Дял на младежите (25 – 29 г.), които не учат и не работят и публичните разходи за образование (всички образователни нива)

Междувременно, в последните десетина години се появиха множество изследвания, които се занимават с ролята на образованието за икономическия растеж. Според едни от най-значимите емпирични модели, увеличаване с 13% на средните резултати на ПИЗА (или с 67 точки) се асоциира с 1.3% ръст на БВП на човек от населението. На тях се базира и предполагаемата икономическа полза от подобряване на ефикасността, показана на третата графика. На нея се вижда какво повишаване на резултатите по природни науки (сините маркери) би могло да се очаква, ако няма пропиляване на ресурси в образователната система, което от своя страна ще доведе до определено увеличаване на ръста на БВП на човек от населението (тъмносивата част от стълбчетата). В различните страни от ЕС може да се очаква икономическа полза (измерена чрез ръста на БВП на човек от населението) между 0.7% и 2.6%.



Икономически ефекти от подобряването на ефикастността на публичните разходи за образование

Оценката е, че ограничаването на неефикасността в българската образователна система ще доведе до едни от най-значимите резултати както от гледна точка на когнитивните умения, така и от гледна точка на икономическия растеж.



[1] Clements, B. (2002): How efficient is education spending in Europe? European Review of Economics and Finance, 1, 3-26.

[2] Canton Е., Thum-Thysen А. and Voigt P. (2018), Economists’ Musings on Human Capital Investment: How Efficient is Public Spending on Education in EU Member States?, European Economy  Discussion Paper 081/June 2018, European Commission