Качество на училищния живот

    Изследователската програма „Качество на училищния живот“ е част от цялостната дейност на ИИО, насочена към създаване на надежден инструментариум за оценка на ефективността на училищното образование в България.


    Оценяването на образователните резултати във възможно най-широк аспект е сериозно предизвикателство пред образователната система, особено в контекста на динамично развиващите се технологии и променящите се изисквания на пазара на труда. Академичните постижения са важни, но съществуват много други, по-трудни за измерване резултати, които характеризират доброто образование. Образованият човек на 21-ви век трябва да притежава много широк набор от умения и нагласи, които предопределят неговата пригодност за заетост и житейска реализация.

    Резултатите от стандартизираните тестове, дори и при отразяване на измерението „добавена стойност“, дават представа само за малка част от успеха на училището. Голяма част от изследванията на образователната ефективност разглеждат реакцията на учениците към училището като отделен резултат от училищното образование. Редица изследвания установяват ясни корелации между постиженията по математика, четене и природни науки и отношението на учениците към училището.

    Качеството на училищния живот се идентифицира като един от трите стълба на ефективността на училищното образование, наред с с академичните постижения и подходите към ученето.


    Измерването му по разработваната от ИОО методология предлага възможност за разширяване на концепцията за качество на образованието с допълнителни социални индикатори, групирани в следните области:

    • Удовлетвореност – тази област се отнася се до социалния опит на учениците и усещането за цялостното им благосъстояние в училище. Този компонент влияе върху задържането в училище, включването в извънкласни дейности, отсъствията, отпадането от училище.
    • Ангажираност – поведенческа, емоционална и когнитивна ангажираност към работата в клас. Ангажираността оказва съществено влияние върху академичното поведение и житейските планове на учениците, в т.ч. върху по-нататъшното им развитие в рамките на образователната система, върху професионалната им ориентация и др.
    • Статус – отнася се до самооценката на учениците и чувството им за значимост в училището.
    • Идентичност – тази специфична област се занимава със самоосъзнаването на учениците и способността им да се свързват с другите в училище.
    • Взаимоотношения– тази област се отнася до атмосферата в класната стая, до качеството на възприятията на учениците при взаимодействието им с учителите, възможностите за участие и себеизразяване в час, нивото на кохензия в класната стая.
    • Възможност – тази специфична област се отнася до нагласите към успеха и до степента, в която учениците смятат, че работата в училище е от значение за бъдещия им живот и създават възможности за кариера.
    • Постижения – тази област се отнася до чувството на учениците за постижения, свързани с тяхната работа в училище.


    Програмата е насочена към всички училища, за които развитието на позитивна училищна култура и създаването на сигурна, подкрепяща и приобщаваща среда е важна част от цялостния образователен процес. Методологията за оценка на качеството на училищния живот е базирана на утвърдени психометрични и изследователски инструменти, допълнени и адаптирани спрямо българския контекст. Тя подлежи на допълнително адаптиране спрямо индивидуалните нужди на отделното училище и може да се използва за:

    • диагностика на това доколко свързани са учениците с училището и идентифициране на проблеми;
    • оценка на влиянието на определени интервенции/решения върху взаимодействието и участието в образователния процес, задържането в училище/приобщаването, трайната ангажираност към ученето и образователните резултати;
    • мониторинг на напредъка на училището или на отделни класове;
    • индивидуална оценка на учениците;
    • оценка на ефектите от развитието и прилагането на иновативни програми и др.