Нагласи на учителите към използването на технологии и технологична самоефикасност
Институт за изследвания в образованието
Отношението на преподавателите към обучението от разстояние и към прилагането на технологии оказва съществено влияние върху ефективността на обучението. Концепцията за самоефикасността на учителите заема централно място в образователните изследвания през последните две десетилетия. Тази конструкция се смята за ключова характеристика на учителите, която предопределя професионалното им поведение, използваните педагогически практики и качеството на преподаването и съответно допринася за цялостната ефективност на преподаването и ученето.
Институтът за изследвания в образованието изследва нагласите на 1885 учители към използването на технологиите в учебния процес, възприеманата самоефикасност при използването на технологии в процеса на преподаване, както и цялостното им отношение към обучението от разстояние. Създадохме композитен индикатор за нагласите на учителите относно ползите от прилагането на ИКТ в учебния процес, чрез който се оценяват нагласите към: (а) използването на технологии в учебния процес за придобиване на знания и умения, (б) приноса на технологиите за мотивирането и ангажирането на учениците, и (в) използването на ИКТ при взаимодействието с родителите. Специално внимание отделихме на самооценката на учителите относно способностите им да използват технологиите за подкрепа на ученето на учениците, като създадохме и валидирахме специална скàла за оценка на технологичната самоефикасност на учителите.
Резултатите показват, че:
Полезността на дигиталните технологии в образователния процес все още се разглежда предимно в контекста на търсенето и предоставянето на информация. Учителите са най-оптимистично настроени относно ползата от ИКТ за представяне на данни и информация в процеса на преподаване, както и за подпомагане на самостоятелните проучвания и самостоятелното учене на учениците.
Учителите са най-скептично настроени относно ползите от ИКТ за по-активното участие на учениците в учебния процес, както и за ангажирането им с ученето. В същото време са налице категорични емпирични доказателства, че ефективното използване на ИКТ в образователния процес и прилагането на преподавателски подходи, които стимулират включването на учениците, поемането на отговорност за собственото им учене, когнитивното им ангажиране и активно участие в създаването на знание, имат ключова роля за постигането на ефективност на преподаването и ученето, особено при прилагането на дистанционни формати на онлайн учене.
Всеки трети учител демонстрира ниска технологична самоефикасност. Ясно изразена висока самоефикасност при използването на ИКТ имат само 1/4 от учителите. Тази самоефикасност е силно обвързана с опита – колкото по-продължително време учителите използват компютри и интернет при работата си с учениците в класните стаи, толкова по-висока е тяхната самооценка на способностите им да използват ИКТ за постигане на качество на преподавателската работа.
Половината учители смятат, че използването на ИКТ улеснява и подобрява работата им. Най-уверени се чувстват учителите в способността си чрез ИКТ да разнообразяват уроците (75% от всички) и да направят уроците по-интересни (68% от всички).
Относително малък дял от учителите вярват, че чрез ИКТ могат да оптимизират времето за подготовка за часовете (само 34% от учителите) и да повишат качеството на преподаването и ученето (43% от учителите).
Позитивните нагласи на учителите относно използването на ИКТ в учебния процес се асоциират с по-пълноценно учене на учениците. Колкото по-позитивно настроени са учителите към употребата на ИКТ в учебния процес, толкова по-лесно се адаптират техните ученици към обучението от разстояние в електронна среда, проявяват по-голям интерес, мотивация и ангажираност с учебния процес.
При извънредните условия на работа във връзка с обучението от разстояние в електронна среда, увереността на учителите в способностите им да работят с технологиите, да извличат полза и да постигат качество на преподаването, играе съществена роля за действителното им представяне и за постигането на резултати за учениците. Колкото по-висока е технологичната самоефикасност на учителите, толкова по-лесно се справят с организирането на процеса на преподаване и учене от разстояние в електронна среда и откриват повече възможности да експериментират с различни методи на преподаване. Технологичната самоефикасност на учителите се асоциира с по-висока мотивация, ангажираност и по-пълноценно учене на учениците.
Тези резултати показват, че ефективността и качеството на онлайн обучението зависи до голяма степен от позитивните нагласи на учителите и самоефикасността им при използването на ИКТ в учебния процес. Подобряването на нагласите и на технологичната самоефикасност на учителите следва да бъде обект на целенасочени усилия, включително чрез организиране на специализирани обучения, споделяне на опит и практики, както и чрез насърчаване на сътрудничеството между учителите за използване на дигитални технологии, създаването и използването на електронни ресурси и материали, организирането и управлението на процесите, свързани с онлайн преподаване и учене и т.н. Препоръчително е създаването и ефективното прилагане на добре структурирани програми на училищно ниво за използване на дигитални устройства за преподаване и учене по отделните предмети. Данните от PISA-2018 показват, че 58% от българските училища нямат такива програми, а около 52% от училищата не прилагат специализирани програми за насърчаване на сътрудничеството между учителите за използване на дигитални устройства.
We use "cookies" to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.Ok