Нагласи на учителите към използването на ИКТ

Оценка на въздействието на обучението от разстояние
October 30, 2020
Обратно в училище
December 21, 2020

Нагласи на учителите към използването на технологии и технологична самоефикасност

Институт за изследвания в образованието

Отношението на преподавателите към обучението от разстояние и към прилагането на технологии оказва съществено влияние върху ефективността на обучението. Концепцията за самоефикасността на учителите заема централно място в образователните изследвания през последните две десетилетия. Тази конструкция се смята за ключова характеристика на учителите, която предопределя професионалното им поведение, използваните педагогически практики и качеството на преподаването и съответно допринася за цялостната ефективност на преподаването и ученето.

Институтът за изследвания в образованието изследва нагласите на 1885 учители към използването на технологиите в учебния процес, възприеманата самоефикасност при използването на технологии в процеса на преподаване, както и цялостното им отношение към обучението от разстояние. Създадохме композитен индикатор за нагласите на учителите относно ползите от прилагането на ИКТ в учебния процес, чрез който се оценяват нагласите към: (а) използването на технологии в учебния процес за придобиване на знания и умения, (б) приноса на технологиите за мотивирането и ангажирането на учениците, и (в) използването на ИКТ при взаимодействието с родителите. Специално внимание отделихме на самооценката на учителите относно способностите им да използват технологиите за подкрепа на ученето на учениците, като създадохме и валидирахме специална скàла за оценка на технологичната самоефикасност на учителите.


Резултатите показват, че:


  1. Полезността на дигиталните технологии в образователния процес все още се разглежда предимно в контекста на търсенето и предоставянето на информация. Учителите са най-оптимистично настроени относно ползата от ИКТ за представяне на данни и информация в процеса на преподаване, както и за подпомагане на самостоятелните проучвания и самостоятелното учене на учениците.
  2. Учителите са най-скептично настроени относно ползите от ИКТ за по-активното участие на учениците в учебния процес, както и за ангажирането им с ученето. В същото време са налице категорични емпирични доказателства, че ефективното използване на ИКТ в образователния процес и прилагането на преподавателски подходи, които стимулират включването на учениците, поемането на отговорност за собственото им учене, когнитивното им ангажиране и активно участие в създаването на знание, имат ключова роля за постигането на ефективност на преподаването и ученето, особено при прилагането на дистанционни формати на онлайн учене.
  3. Всеки трети учител демонстрира ниска технологична самоефикасност. Ясно изразена висока самоефикасност при използването на ИКТ имат само 1/4 от учителите. Тази самоефикасност е силно обвързана с опита – колкото по-продължително време учителите използват компютри и интернет при работата си с учениците в класните стаи, толкова по-висока е тяхната самооценка на способностите им да използват ИКТ за постигане на качество на преподавателската работа.
  4. Половината учители смятат, че използването на ИКТ улеснява и подобрява работата им. Най-уверени се чувстват учителите в способността си чрез ИКТ да разнообразяват уроците (75% от всички) и да направят уроците по-интересни (68% от всички).
  5. Относително малък дял от учителите вярват, че чрез ИКТ могат да оптимизират времето за подготовка за часовете (само 34% от учителите) и да повишат качеството на преподаването и ученето (43% от учителите).
  6. Позитивните нагласи на учителите относно използването на ИКТ в учебния процес се асоциират с по-пълноценно учене на учениците. Колкото по-позитивно настроени са учителите към употребата на ИКТ в учебния процес, толкова по-лесно се адаптират техните ученици към обучението от разстояние в електронна среда, проявяват по-голям интерес, мотивация и ангажираност с учебния процес.
  7. При извънредните условия на работа във връзка с обучението от разстояние в електронна среда, увереността на учителите в способностите им да работят с технологиите, да извличат полза и да постигат качество на преподаването, играе съществена роля за действителното им представяне и за постигането на резултати за учениците. Колкото по-висока е технологичната самоефикасност на учителите, толкова по-лесно се справят с организирането на процеса на преподаване и учене от разстояние в електронна среда и откриват повече възможности да експериментират с различни методи на преподаване. Технологичната самоефикасност на учителите се асоциира с по-висока мотивация, ангажираност и по-пълноценно учене на учениците.

Тези резултати показват, че ефективността и качеството на онлайн обучението зависи до голяма степен от позитивните нагласи на учителите и самоефикасността им при използването на ИКТ в учебния процес. Подобряването на нагласите и на технологичната самоефикасност на учителите следва да бъде обект на целенасочени усилия, включително чрез организиране на специализирани обучения, споделяне на опит и практики, както и чрез насърчаване на сътрудничеството между учителите за използване на дигитални технологии, създаването и използването на електронни ресурси и материали, организирането и управлението на процесите, свързани с онлайн преподаване и учене и т.н. Препоръчително е създаването и ефективното прилагане на добре структурирани програми на училищно ниво за използване на дигитални устройства за преподаване и учене по отделните предмети. Данните от PISA-2018 показват, че 58% от българските училища нямат такива програми, а около 52% от училищата не прилагат специализирани програми за насърчаване на сътрудничеството между учителите за използване на дигитални устройства.


За повече подробности вижте: Оценка на въздействието на обучението от разстояние (ire-bg.org)


Нагласи на учителите относно ползите от прилагането на ИКТ в учебния процес
Източник: Институт за изследвания в образованието

Дял от учителите, които са съгласни или напълно съгласни със следната самооценка:

Източник: Институт за изследвания в образованието