Образование от разстояние

Могат ли българските деветокласници да управляват парите си?
May 7, 2020

Готовност на училищата и семействата за учене в онлайн среда

Институт за изследвания в образованието


През последните месеци в резултат на прекъсването на учебния процес в училищата в страната учителите, учениците и техните родители бяха поставени в непозната, нетрадиционна и предизвикателна среда. Целта беше да се компенсира липсата на присъствен образователен процес чрез осъществяване на дистанционно електронно обучение.

За броени дни беше осъществена трансформация на учебния процес, която в други условия би отнела месеци. Преходът към дистанционен учебен процес постави на изпитание способността на училищните ръководства, учителите и учениците да се адаптират гъвкаво към ситуация на учене, в която участниците са пространствено разделени, а взаимодействието между тях е опосредствано от медия. На изпитание бяха поставени и уменията им за работа с електронни устройства, с електронни платформи и образователни ресурси, а учениците трябваше да покажат изградени умения за самостоятелно учене, които са от ключово значение в условията на дистанционното обучение. Без да навлизаме в детайли, достатъчно е само да посочим, че общуването посредством дигиталните технологии съществено променя начина, по който човек чувства, вижда, възприема и участва в заобикалящия го свят.

Без съмнение, българското училище направи голяма крачка към осъществяване на учебен процес изцяло в електронна среда.


Доколко успешен е този експеримент и постига ли той поставените цели?

Отговорът на тези въпроси засега е неясен, но е очевидно, че за да се достигне до него са необходими задълбочени проучвания и анализи. Министерството на образованието и науката отчете, че обучението в електронна среда от разстояние е започнало ефективно в много голяма част от училищата, като почти 90% от учениците в страната са обхванати още в първия ден на преминаването към дистанционно онлайн обучение. В хода на обучението е била подобрена организацията и ефективността на процеса. Разбира се, както заяви министърът на образованието и науката, декларираната готовност на близо 89% от учениците за дистанционно обучение не означава, че всички са стартирали ефективно. По данни на МОН 11% от учителите и учениците, които са останали извън електронното обучение при неговото стартиране, нямат компютър вкъщи и/или интернет връзка. Провеждането на учебен процес в реално време се оказва проблематично и по друга причина. Част от семействата нямат достатъчно устройства за обучение, особено ако самите родители също работят у дома по същото време. Освен това, подходът в различните училища е различен: в част от училищата се провежда асинхронно обучение през дистанционни платформи, а в други – съвместна работа на учителя и учениците в реално време в онлайн среда.

Дистанционното обучение в електронна среда е факт и, без съмнение, под различни форми ще навлиза все по-широко в ежедневието на учениците и учителите.


В този контекст възниква важният въпрос: подготвена ли беше образователната система за това предизвикателство и разполагаха ли училищата и семействата с необходимите ресурси за провеждане на ефективен учебен процес.


Институтът за изследвания в образованието публикува първоначално проучване доколко училищата и семействата са подготвени за провеждане на учебен процес изцяло в онлайн среда. Тъй като до момента все още не са провеждани национални проучвания, които да осигурят достатъчно надеждни данни, са използвани готови бази данни с висока степен на валидност и международна легитимност, а именно:

  • PISA 2018 
  • PIRLS 2016
  • TALIS 2018
  • The Survey of Schools: ICT in Education на Европейската комисия.

Какво показват данните?

Достъп на учениците до електронни устройства и интернет у дома

  • Преобладаващата част от българските ученици имат достъп до компютър/лаптоп и интернет връзка в дома си.
  • Достъпът до цифрови устройства и интернет на учениците, за които българският език не е майчин, е сравнително ограничен. Тези данни допълват направените досега анализи за силните образователни неравенства сред българските ученици и голямата пропаст между резултатите на учениците от различни социално-икономически групи и училища.
  • Българските ученици във всички възрастови групи използват ИКТ за индивидуална работа, свързана с тяхното обучение, най-вече у дома. Училищата практически не осигуряват на учениците си достатъчно лаптопи или таблети, които да бъдат използвани за учебни цели от отделните ученици в училище.
  • Учениците използват цифрови устройства и интернет предимно за развлечение и общуване в социалните мрежи, докато използването на обучителни платформи и образователни ресурси е сравнително по-ограничено. Това дава основание да се смята, че потенциалът и възможностите, които технологиите имат, за осъществяване на образователен процес все още не се познават и използват пълноценно и достатъчно ефективно.

Фигура 1. Достъп до електронни устройства у дома
Източник Survey of Schools: ICT in Education

Достъп на учениците до електронни устройства и интернет в училище

  • В сравнителен план България е с най-неблагоприятно съотношение между броя на учениците и компютрите в училище. Средно в ЕС един компютър се използва от 7 ученици в прогимназиален етап (ISCED 2) и 8 ученици в гимназиален етап (ISCED 3). В България тези показатели са съответно 14 ученици в прогимназиален етап и 19 ученици в гимназиален етап.
  • Само 25% от учениците в начален етап, 28% от учениците в прогимназиален и 36% – в гимназиален, учат в училища, в които е осигурен необходимият брой и качество цифрови устройства и много добра интернет свързаност.
  • В около 35% от българските училища е създадена собствена виртуална учебна среда. При 90% от тях тя е достъпна от устройства, които се намират извън училището.

Достъп на учителите до електронни устройства за учебни цели

  • 75% от учителите в начален и прогимназиален етап и 87% – в гимназиален етап, посочват, че имат повече от 6-годишен опит при използването на цифрови устройства и интернет в училище за целите на учебния процес.
  • През учебната 2017 – 2018 година половината от българските учители са разполагали с компютри, лаптопи и др., които са им били персонално осигурени от училището.
  • 23% от прогимназиалните учители в България оценяват уменията си за работа и използване на ИКТ в учебния процес като много добри. Около 31% обаче смятат, че изобщо не са подготвени да използват ИКТ.
  • 15% от прогимназиалните учители посочват, че не се нуждаят от професионално обучение как да използват ИКТ за учебни цели, докато 23% смятат, че имат нужда от подобно обучение в много голяма степен.

Основни препятствия за по-активното и ефективно използване на ИКТ от българските учители
Източник Survey of Schools: ICT in Education
Препятствия, свързани с техническото осигуряване на учебния процес

Препятствия, свързани с подготовката и уменията на учителите да използват ИКТ в учебния процес, както и с организацията на учебния процес в училището

Родителите и тяхната роля в дистанционното електронно обучение

  • Половината от родителите оказват сравнително често подкрепа и съдействие на децата си, когато трябва да изпълнят задача на компютър или в онлайн среда (ежедневно и всяка седмица).
  • Половината от родителите посочват, че са добре информирани с какво се занимават техните деца в онлайн среда или при работа с компютър.
  • Децата и техните родители най-често заедно гледат видеоклипове, играят на игри или общуват в социалните мрежи (около 48%).
  • Малко повече от половината от родителите посочват също, че често разговарят с децата си как да използват интернет и цифрови устройства.
  • Почти една трета от децата използват компютър или интернет, без да бъде упражняван контрол от страна на техните родители.

Подкрепа от родителите при подготовката на домашна работа, която изисква използване на ИКТ

Източник Survey of Schools: ICT in Education
Колко често детето Ви получава от Вас подкрепа при подготовката на домашна работа, която изисква използване на ИКТ?
Всички ученици

Учениците в начален етап