Обратно в училище

Нагласи на учителите към използването на ИКТ
December 7, 2020

Обратно в училище: качеството на училищния живот като предпоставка за повишаване на ангажираността и превенция на отпадането

Институт за изследвания в образованието

Преждевременното напускане на училище е едно от най-сериозните комплексни предизвикателства пред образователната система и пред социално-икономическото развитие на България. Относителният дял на преждевременно напусналите училище млади хора на възраст между 18 и 24 години се запазва трайнo на тревожно високо равнище – 13.9% през 2019 г., значително над националната цел по стратегията „Европа 2020”. Към тенденцията за поддържане на високи нива на ранно напусналите училище в селата и малките градове се прибавя тревожната тенденция към повишаване на дела на младежите, които напускат преждевременно училище в големите градове. Изследванията показват, че преждевременното напускане на училище е свързано с много висока цена както за индивида, така и за цялото общество – ниска производителност, ниски доходи, висока (дългосрочна) безработица, бедност, високи разходи за социално подпомагане, влошен здравословен статус и по-високи разходи за здравеопазване, по-високо ниво на престъпност, политическа и социална апатия, слабо гражданско участие и разширяващи се неравенства.

На фона на тези тревожни тенденции, пандемията от Ковид-19 предизвика сериозни институционални и поведенчески шокови ефекти в образованието. С увеличаване на периода на обучение от разстояние се увеличава рискът от допълнително дезангажиране и увеличаване на дела на отпадащите ученици в средносрочен план, особено сред учениците от уязвими групи.

Макар да няма общоприета дефиниция на качеството на училищния живот, то може да бъде определено като общото благосъстояние на учениците, непосредствено свързано с техния позитивен или негативен опит от участието в дейности, характерни за училището. През последните десетилетия качеството на живота в училище постепенно се налага като важна предпоставка за насърчаване на позитивното образование, за преодоляване на негативните влияния на факторите на средата върху ученето, за стимулиране на мотивацията и ангажираността на учениците, за подобряването на образователните резултати и за превенция на отпадането.

Институтът за изследвания в образованието разработи аналитичен модел за оценка на качеството на училищния живот и изследва разликите в субективните оценки на българските ученици според техните социално-демографски характеристики, както и връзката между тези оценки, мотивацията за учене и академичните резултати на учениците. Използвани са данните на 5 294 български ученици във възрастовата група 15-16 години от 197 училища в цялата страна, които са участвали в PISA 2018 г. и на 4 281 четвъртокласници от 153 училища в цялата страна, които са участвали в PIRLS 2016. На базата на тези данни са създадени и валидирани 6 скàли за качеството на училищния живот в гимназиален етап, които измерват субективните възприятия на учениците в следните области: принадлежност към училището, взаимоотношения с учителите, значимост на работата в училище, сътрудничество между учениците, безопасност на училищната среда и чувство за постижения. В начален етап посредством 3 скàли се измерват принадлежността към училището, взаимоотношенията с учителите и безопасността на училищната среда според субективните оценки на учениците в четвърти клас.


Качеството на училищния живот в гимназиален етап


Резултатите показват, че най-висока е субективната оценка на 15-16-годишните ученици по отношение на безопасността на училищната среда и на значимостта на вложените в училището усилия за по-нататъшните възможности за образование и кариера. Високи са и стойностите на скàлата, отчитаща чувството за постижения. Относително по-ниски стойности имат двете скàли, които са свързани с междуличностните отношения в училище: взаимоотношенията с учителите (чувството за подкрепа, внимание, разбиране, насърчение и вдъхновение, получавани от страна на учителите) и сътрудничеството между учениците.

Данните показват, че близо 44.5% от учениците в гимназиален етап оценяват нивото на сътрудничество помежду им като ниско. Около 78.4% от учениците отчитат относително безопасна училищна среда, изразяваща се в липса или много ограничени лични преживявания, свързани с тормоз и насилие в училище. При 7.1% от учениците обаче такива инциденти са често преживяване, свързано с престоя им в училище. Установява се позитивна връзка между безопасността на училищната среда и чувството на учениците за принадлежност към училището. Учениците, при които се отчитат високи стойности на скàлата за безопасност на училищната среда, демонстрират високо ниво на принадлежност към училището. Обратно, учениците, които са подлагани по-често на различни форми на насилие и тормоз демонстрират високо ниво на отчуждение от училището.

Установяват се статистически значими разлики в субективните оценки на момчетата и момичетата за принадлежността им към училището, взаимоотношенията с учителите, значимоста на работата в училище, безопасността на училищната среда и чувството за постижения. Във всички от изброените области тази оценка е по-висока при момичетата, отколкото при момчетата. Единствената област, при която не се открива статистически значима разлика между момчетата и момичетата, е свързана със сътрудничеството между учениците.

Възприятията на учениците за вниманието, подкрепата, насърчаването, разбирането, ентусиазма от страна на учителите, не се различават съществено в зависимост от социално-икономическия статус на техните семейства. Не се открива и значимо различие във възприятията на учениците с различни социално-демографски характеристики по отношение на ролята на полаганите в училище усилия за бъдещите образователни и кариерни възможности.

Чувството за принадлежност към училището, нивото на сътрудничество между учениците, безопасността на училищната среда и чувството за постижения се подобрява с повишаване на социално-икономическия статус на учениците. Учениците, чиито родители са с по-ниско от средно образование, демонстрират най-слабо изразено чувство за принадлежност към училището. В същото време учениците, чиито родители са с високо образователно равнище, са най-критични по отношение на получаваната подкрепа и внимание от страна на учителите.

Във всички изследвани области учениците в профилирани паралелки имат по-висока субективна оценка за качеството на училищния живот от тази на връстниците им, учещи в професионални паралелки. Най-висока е разликата във възприятията за безопасност на училищната среда и чувството за постижения. Това означава, че учениците от професионални паралелки относително по-често се сблъскват с прояви на тормоз и насилие в училище, отколкото учениците в профилирани паралелки. Наред с това учениците от професионалното образование  демонстрират по-ниска увереност в способностите си да се справят със задачите от своите връстници, учещи по програми за профилирана подготовка.


Качеството на училищния живот и мотивацията за учене


Анализът показва, че колкото по-висока е субективната оценка на учениците за способностите им да се справят със задачите в училище, толкова по-висока е мотивацията им да учат повече, да разберат и усвоят изучавания материал. По-високата мотивация на учениците е обвързана също с по-добрите им взаимоотношения с учителите и със сътрудничеството между съучениците. Наред с това, колкото по-голяма значимост отдават учениците на работата в училище за бъдещото им образователно и кариерно развитие, толкова по-мотивирано учат. Не се установява значима връзка между мотивацията и усещането за принадлежност към училището, както и с безопасността на физическата среда.


Качеството на училищния живот и академичните постижения на учениците в гимназиален етап


Установява се последователен модел на позитивно въздействие на качеството на училищния живот върху резултатите по четене на PISA 2018. Във всички изследвани области по-високата субективна оценка за качеството на живота в училище е свързана с постигането на по-висок академичен резултат в областта на четивната грамотност. Тези резултати се запазват и след контролиране на влиянието на индивидуалните социално-демографски характеристики на учениците.

Най-съществено позитивно въздействие върху резултатите по четене оказват областите от качеството на училищния живот, които са свързани със създаването на увереност у учениците в способностите им да се справят със задачите в училище (чувство за постижения), безопасността на учебната среда (ограничаването на тормоза и насилието) и формирането на чувство за принадлежност към училището.  Подобряването на чувството за постижения с една единица по четиристепенната скàла, по която се измерва, води до увеличаване на резултатите по четене с 39 точки на PISA, което е еквивалентно на наученото в рамките на една година обучение в училище. Много голям позитивен ефект върху академичните резултати се установява при подобряване на чувството за постижения при момичетата,  учениците от профилираните паралелки и учениците от семейства с високообразовани родители.

Подобряване на четивната грамотност с равностойността на наученото за една година учене в училище се регистрира и при подобряване на чувството за принадлежност към училището с една единица. Повишаването с една единица на нивото на безопасност на училищната среда (поради ограничаване на тормоза и насилието в училище) води до увеличаване на постиженията на учениците по четене с 28 точки на PISA.

Най-значителен ефект върху академичните резултати има подобряването на чувството за принадлежност към училището при учениците с най-неблагоприятен социално-икономически статус. При тези ученици повишаването с една единица на скàлата, която измерва чувството за принадлежност към училището, води до повишаване на резултата по четене, равностойно на знания и умения, придобивани в рамките на повече от година учене в училище. Подобно значително повишаване на резултатите се наблюдава и при  подобряване на чувството за принадлежност към училището на учениците, чиито майчин език е различен от български.

Подобряването на субективната оценка за безопасността на училищната среда, което е свързано с ограничаване на проявите на тормоз и насилие, има относително сходно позитивно влияние върху академичните резултати на учениците с различни социално-демографски характеристики. Единствената група ученици, при които подобряването на безопасността на училищната среда няма статистически значим ефект върху академичните резултати, е тази на учениците, които в семейството си общуват на друг език,  различен от български. При тази група ученици подобряването на взаимоотношенията с учителите оказва съществено позитивно въздействие върху техните резултати. Подобряването на чувството за постижения също има значим нетен ефект върху четивната грамотност на учениците с майчин език, различен от българския.




Връзка между чувството за постижения и мотивацията

Безопасност на училищната среда и чувство за принадлежност

Източник: Институт за изследвания в образованието.


Качеството на училищния живот в начален етап


Субективната оценка на учениците в четвърти клас за качеството на училищния им живот в изследваните  области е високо. Най-високо четвъртокласниците оценяват взаимоотношенията си с учителите. Сходно високо ниво има и чувството за принадлежност към училището, демонстрирано от учениците. От трите скàли най-ниска стойност в сравнителен план има скàлата за безопасност на училищната среда, която е обвързана с проявите на тормоз и насилие в училище. Но като цяло стойностите на тази скàла също са високи.

Разликата във възприятията на момчетата и на момичетата за всички разгледжани аспекти от качеството на училищния живот в начален етап е статистически значима. И в трите области – принадлежност към училището, взаимоотношения с учителите и безопасност на училищната среда – момичетата имат по-позитивен субективен опит от момчетата.  

Четвъртокласниците, чиито родители са с основно или по-ниско образование имат значително по-ниски субективни оценки за качеството на взаимоотношенията с учителите от съучениците им, чиито родители са със средно и висше образование.  В същото време децата на родителите с високо образование имат относително по-слабо проявено чувство за принадлежност към училището. Няма статистически значими различия в чувството за принадлежност към училището според майчиния език.

 Не се установяват и значими различия във възприятието на четвъртокласниците за безопасност на училищната среда, независимо какво е образователното равнище на техните родители. Такива различия обаче се проявяват между учениците в зависимост от това на какъв език общуват в семейството си. Четвъртокласниците, чиито майчин език е български, имат малко по-ниска субективна оценка за безопасността на училищната среда от тези, които общуват на друг език у дома.  


Качеството на училищния живот и академичните постижения на учениците в начален етап


Установява се позитивно въздействие на възприятията на четвъртокласниците за получаваната подкрепа от страна на учителите и за безопасността на училищната среда върху техните резултати по четене. Този ефект се запазва и след като се контролира за въздействието на социално-демографските фактори.  Позитивното въздействие на подкрепата от страна на учителите е особено силно при учениците, които в семейството си общуват на друг език, различен от български, както и при учениците, чиито родители са с основно и по-ниско образование. При равни други условия, повишаването на стойността на скàлaта за взаимоотношенията с учителите с  една единица (при четиристепенна скàлa) води до повишаване на точките по четене на PIRLS с 36 точки при четвъртокласниците, чиито майчин език е различен от българския, и с 29 точки децата на родители с основно и по-ниско образование.

Безопасността на училищната среда влияе положително върху резултатите по четене на учениците, чиито майчин език е български и при тези, чиито родители са със средно и висше образование, но  не оказва статистически значим ефект върху резултатите на учениците, които в дома си общуват на друг език, както и при децата на родители с ниско образователно равнище.


Качеството на училищния живот в начален етап




Позитивен ефект на подкрепата от страна на учителите и безопасността на училищната среда върху академичните резултати в IV клас.

По-добрите взаимоотношения с учителите водят до значително повишаване на резултатите на четвъртокласниците:
– с майчин език, различен от български;
– с родители с основно и по-ниско образование.

Ограничаването на тормоза и насилието в училище води до значително повишаване на резултатите на четвъртокласниците:
– с майчин език български;
– с родители със средно и висше образование.

Източник: Институт за изследвания в образованието.


Резултатите от изследването напълно съответстват на резултатите от предходни изследвания в други страни, които показват, че субективните реакции на учениците към училището и взаимоотношенията в училище могат да подобрят мотивацията за учене, да повишат образователните резултати и да увеличат вероятността за задържане в училище. Те също така предполагат, че добре структурираните мерки, насочени към подобряването на качеството на училищния живот, могат да имат много голяма добавена стойност за образователните постижения на определени групи ученици, особено на такива, при които има натрупващо се неблагоприятно въздействие на фактори на средата, повищаващи риска за отпадане от училище.  

Изследването е част от проект „Обратно в училище: предпоставки и механизми за подобряване на ефективността на политиките за обхващане и задържане на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст“ на Института за изследвания в образованието, изпълняван с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.