Професионалното образование при прехода към пазара на труда

Българската система за формиране на умения в сравнителен план
July 3, 2019

В повечето страни от Европейския съюз професионалното образование осигурява по-добри  възможности за заетост непосредствено след завършване на средно образование, отколкото средното  общо образование.

В държави като Германия, Швеция, Холандия, Австрия и Чехия професионалното образование има голяма икономическа значимост, осигурявайки непосредствена заетост за около 90%  от младите хора. В  Германия, където се прилага ефективен модел на дуално обучение, 92.4% от младежите с професионално образование са заети в рамките на 1-3 години след завършване на училище, в сравнение с едва 68.7% от тези със средно общо образование.  Тези данни се отнасят за младежите, които след завършване на средно образование остават на пазара на труда, а не продължават да учат във висшето образование.


В България професионалното образование все още не дава съществено предимство от гледна точка на прехода към пазара на труда.

Данните на Евростат показват, че заетостта сред  българските младежи,  завършили професионални училища (66.4%) е малко по-ниска от тази на завършилите общообразователни училища (68.6%). Тази заетост е значително по-ниска от средното равнище в ЕС, където средно близо 80% от младежите с професионално образование имат постоянна работа 1-3 години след завършване на училище.  От страните членки на ЕС, само в Гърция и Италия наскоро завършилите младежи с професионално образование имат по-ниска заетост. До известна степен по-слабата реализация в България може да се обясни с:

  • адекватността на структурата на професионалното образование в отделните области спрямо структурата на местната икономика (разминаване между профила на подготвяните средни специалисти и реалното търсене на местния пазар на труда)
  • съществуващите несъответствия между търсенето и предлагането на умения на трудовия пазар
  • слабите и/или неефективни връзки между професионалните училища и работодателите
  • качеството на отделните училища
  • слабата вътрешна мобилност на младите хора
  • засилената външна трудова миграция (особено сред завършилите определени професионални направления)
  • други фактори на средата

Източник: Евростат