Образователните системи, които се стремят към висока ефективност на образователния процес, определят като своя основна цел осигуряването на равен достъп до образование.

Равният достъп се изразява в осигуряване на еднакви възможности за качествено образование на всички ученици, независимо от техния пол, семеен произход, социално-икономически или културен статус. Равенството в образованието означава премахване на препятствията и ограниченията, които не позволяват на учениците да развият пълноценно способностите си и да разгърнат потенциала си, и създаване на условия за ограничаване на дискриминиращото влияние на социалната и семейната среда върху техните постижения.

В редица държави е създадена образователна система, в която качеството на образование в отделните училища не се отличава съществено. Например в Исландия, Финландия и Норвегия, по данни на PISA 2015, само 10% от разликите между резултатите на учениците могат да бъдат обяснени с различното качеството на обучение в отделните училища. За сравнение в България 51,9% от разликите между резултатите на учениците се дължат на фактори на училищната среда.

Академичната сегрегация, която се наблюдава в редица образователни системи, е резултат от концентрирането на ученици с ниски постижения в отделни училища, както и на учениците с високи постижения – в т.нар. „елитни“ училища.

В България зависимостта между образователните постижения и социално-икономическия произход на учениците в училището е много по-силно изразена в сравнение с държавите от ОИСР. Средно в държавите от ОИСР 27% от учениците успяват да преодолеят ограничаващото влияние на социално-икономическата среда и да постигнат високи академични резултати. Делът на българските ученици с нисък социално-икономически статут и високи постижения е сравнително по-малък – 13,2%.

Докато в държавите от ОИСР преобладаващата част от училищата имат хетерогенен състав по отношение на социално-икономическия профил на учениците, в България почти две трети от училищата са по-скоро хомогенни, отколкото хетерогенни.

Едната възможна причина за това се корени в политиките на подбор и разпределяне на учениците след VII клас в различни по вид училище. Тази политика води до обособяване на училища с хомогенен профил, което особено при училищата от групата на най-долния квартил на индекса на социалния, културния и икономическия статус влияе отрицателно върху качеството на учебния процес. Данните показват, че училищните системи, в които учениците се разпределят в различни по вид училища (професионални, профилирани, общообразователни и др.) на сравнително ранен етап от тяхното обучение, са много по-селективни, отколкото образователните системи, при които 15-годишните ученици се обучават по една и съща учебна програма.