PISA 2022: Качественото училищно образование и високите образователни постижения все още са далечна цел за България
Гражданското образование в България
November 28, 2023
Статистически поглед към структурата на образователните системи на страните от Европейския съюз за учебната 2023/2024 година
January 11, 2024
Ниските резултати на българските ученици показват неотложна нужда от целенасочени и ефективни реформи
Светла Петрова
Институт за изследвания в образованието
Резултатите на българските ученици в PISA 2022 и в трите области на изследването са сравними с най-ниските им постижения до момента – през 2006 г. Те са значително по-ниски от средните резултати за ОИСР.
След PISA 2015 г. наблюдаваме съществено понижение на средните резултати във всички области. Разликата между средните резултати от 2012 г. и 2022 г. и в трите области е по-голяма от типичния напредък, който 15-годишните ученици постигат за цяла учебна година.
Делът на българските ученици под критичния праг на постижения – второ равнище от скàлите и в трите области е тревожно голям – 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. Това означава, че когнитивните компетентности на повече от половината ученици не са адекватни за решаване на ежедневни проблеми.
Делът на учениците с високи постижения на пето и шесто равнище е незначителен – едва 3% по математика, 2% по четене и 1% по природни науки.
Резултатите се понижават в сходна степен както при учениците с високи, така и при тези с ниски постижения.
В България социалните неравенства се трансформират в дълбоки образователни неравенства – влиянието на социално-икономическите фактори върху академичните постижения на учениците продължава да бъде силно изразено. Тези неравенства се задълбочават и от съществените разлики между резултатите на учениците, групирани според вида на училището, в което учат.
На 5 декември 2023 г. ОИСР представи резултатите от поредното осмо издание на Програмата за международно оценяване на учениците – PISA (Programme for International Students Assessment). Началото на проекта е в далечната 1997 г., когато започва подготовката на първия етап през 2000 г. От тогава досега PISA се провежда на всеки три години – 2000, 2003, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018, до настоящия етап, който беше отложен с една година поради пандемията от Ковид-19.
Днес PISA e едно от най-авторитетните и представителни международни изследвания на образованието със силно влияние върху образователните политики – в изследването през 2022 г. се включиха 83 държави и региони. Целта е да се изследват процесите в образованието, като се оценяват постиженията на учениците в три познавателни области – четене, математика и природни науки. На всеки етап от изследването една от трите основни области е водеща. Подобно на оценяването през 2003 и 2012 г. PISA 2022 поставя акцент върху математическата грамотност на учениците.
PISA се отличава с няколко особености. Преди всичко, данните и изводите служат за формиране на образователните политики и са индикатор за качеството на образованието в участващите държави и региони. На второ място, резултатите на учениците се анализират в контекста на тяхната семейна и социална среда, като целенасочено се проучват ценностите, нагласите и отношението им към учебния процес.
Независимо от критиките, които неизбежно съпътстват всеки мащабен изследователски проект като PISA, тя има безспорни предимства, които я превръщат в своеобразен стандарт за оценяване (както в концептуален план, така и от гледна точка на методологията на събирането и обработката на данните).
Резултатите от PISA показват областите, в които подготовката на учениците е неефективна и недостатъчно конкурентна в по-широк международен контекст.
В PISA участват държави с различна философия и организация на образователните системи, исторически традиции и обществени нагласи. Сравнението между тях позволява да се разработят измерими индикатори за определяне на ефективността на образователните политики, като се отчитат местните специфики.
Участието на България още от самото начало през 2000 (PISA+) направи изследването популярно както сред работещите в сферата на образованието, така и сред широката общественост, и постави на дневен ред въпроса за качеството на училищното образование. Според критериите на PISA една образователна система е ефективна, когато високи постижения имат както учениците от семейства с висок, така и учениците от семейства с нисък социален, икономически и културен статус. Това е постижимо само в общества, които определят образованието като свой приоритет и вярват, че всички ученици имат потенциал да постигнат високи резултати; които ценят учителската професия и инвестират в професионалната подготовка и развитието на учителите.
Какво означава един ученик да е функционално грамотен?
Добре известно е, че концепцията на PISA за грамотността се различава от общоприетото разбиране за умението да се чете и пише. Поради това и за да се разграничим от традиционното разбиране на грамотността, използваме понятието „функционална грамотност“, което се дефинира като способността на учениците да прилагат знания и умения от различни познавателни области, като анализират, осмислят и решават проблеми в ситуации, близки до реалните.
PISA оценява дали учениците могат да изпълняват различни задачи и да решават реални проблеми, които изискват задълбочено познаване и разбиране на ключови концепции и идеи от различни области на познанието. С други думи, тестовете на PISA са насочени към оценка на уменията за мислене на учениците, които са истинската добавена стойност на една модерна образователна система.
Това разбиране за функционалната грамотност се конкретизира чрез дефинирането в частност на четивната, природонаучната и математическата грамотност.
Четивната грамотност, така както е дефинирана в PISA, е свързана с ключови умения, сред които намиране, тълкуване, анализиране и оценяване на информация в разнообразни текстове (включително дигитални), както и с широк аспект от метакогнитивни умения, като познаване и използване на подходящи стратегии за четене и др.
Следователно, PISA дефинира четивната грамотност като разбиране, използване, оценяване и осмисляне на текстове за постигане на цели, задълбочаване на познанията, развиване на потенциала на личността и ефективно участие в обществото.
Тази дефиниция включва основните операции, свързани с четенето и придобиването на познание чрез четене, поради което не се оценяват базисните (елементарните) умения за четене, а уменията за работа с текст, необходими за разширяване и задълбочаване на познанията и разбиранията на учениците.
Дефиницията на природонаучната грамотност обхваща не само познаване на факти, идеи и концепции за природата, но и на принципите и начините, по които се осъществява едно научно изследване, включително процедурите за събиране, анализ и тълкуване на данни в подкрепа или опровержение на определена хипотеза. Тя е свързана не само с използването на познания и информация, но и с разбирането как научното познание променя начина, по който хората взаимодействат с природата и как това взаимодействие може да бъде използвано за постигане на конкретни цели.
Математическата грамотност се дефинира като способността на ученика да мисли математически и да решава проблеми в реален контекст, като прилага средствата на математиката. Това включва познаване и използване на математически понятия, процедури, факти, стратегии и методи, за да се опишат, обяснят и прогнозират процеси и явления. Това допринася за осъзнаване на значението и ролята на математиката, за правене на обосновани преценки и взимане на решения.
Концепцията за математическата грамотност на PISA акцентира върху задълбоченото разбиране на математически понятия и процеси, от една страна, и от друга – върху използването на математиката за изследване и обясняване на явленията и процесите, които наблюдаваме в света около нас.
Математиката е основната област в PISA 2022, поради което ще се спрем по-подробно на концепцията за математическата компетентност. Компетентен е ученик, който е способен да разпознае проблемите от реалността, които могат да бъдат решени със средствата на математиката; да формулира тези проблеми с езика на математиката и да ги реши, като използва математически знания и методи. Това означава, че той е математически грамотен, мисли и използва езика на математиката.
Следователно, подготовката по математика в училище не трябва да се свежда само до изучаването на списък от математически теми и усвояването на конкретни процедури и алгоритми (най-често под формата на упражнения в класната стая), но и да провокира учениците да осмислят реалните процеси и явления със средствата на математиката, т.е. да мислят като математици.
Какво ни казват данните?
Три ключови индикатора на PISA са особено показателни доколко подготовката на учениците от една образователна система е ефективна и конкурентна:
• Средният резултат в трите основни области: четене, математика и природни науки
• Делът на учениците с високи (пето и шесто равнище от скалата на PISA) и ниски (под второ равнище) постижения
• Влиянието на социално-икономическия и културния статус на ученика върху неговите образователни постижения.
Дори и повърхностният прочит на данните позволява да се идентифицират няколко проблема.
Ниският среден резултат в сравнение с останалите държави във всички етапи на изследването показва относителната неподготвеност на българските ученици да намират, осмислят и преобразуват писмена информация, представена в различни формати, както и да решават проблеми.
Резултатите на българските ученици в PISA 2022 са сравними с най-ниските им постижения до момента – през 2006 г. След 2015 г. наблюдаваме съществено понижение на средните резултати във всички области на изследването.
Фигура 1: Сравнение между средните резултати по четене на българските ученици в PISA 2000, 2006, 2009, 2012, 2015, 2018 и 2022
Подобни устойчиво ниски резултати насочват вниманието ни към учебните програми и начина, по който са дефинирани образователните цели в тях. Промените на учебните програми, които се правят през последните години, не водят до преосмисляне и промяна на тяхната философия и концепция. Независимо, че Законът за предучилищното и училищното образование определя компетентностния подход и формирането на компетентности като приоритет на училищното образование, учебните програми продължават да бъдат ориентирани към усвояване на определен обем от знания, но не към формиране на умения за мислене, което е истинската добавена стойност на една модерна образователна система.
Голямата разлика между най-ниските и най-високите резултати на учениците, която констатираме във всички етапи на PISA, поставя въпроса за способността на българското училище да осигури равен достъп до качествено образование.
Устойчиво голям е и делът на учениците с резултати под второ равнище от скàлата на PISA, което се определя като критичен праг на функционалната им грамотност – 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. На практика делът на българските ученици, които не могат да покрият минималното ниво на функционална грамотност е два пъти по-голям от средния за страните от ОИСР. От друга страна, делът на учениците с високи постижения е пренебрежимо малък – едва 3% по математика, 2% по четене и 1% по природни науки. Част от този проблем е и непропорционалното представяне на момичетата и момчетата, което е особено силно изразено в областта на четивната грамотност.
Фигура 2: Дял на българските ученици с резултати под второ и на пето и шесто равнище в PISA 2000, 2006, 2009, 2012, 2015, 2018 и 2022
Да добавим, че България е сред страните, в които социално-икономическият и културният статус на учениците има изключително голямо влияние върху образователните постижения, т.е. социалните неравенства се трансформират в дълбоки образователни неравенства. Тези неравенства се задълбочават и от съществените разлики между резултатите на учениците, групирани според вида на училището, в което учат. От една страна, малко на брой училища показват сравнително високи средни резултати в PISA, но, от друга страна – налице е сравнително голям брой училища с преобладаващ брой ученици с ниски постижения. Нещо повече – в България учениците в горния международен квинтил на социално-икономическата скала постигат среден резултат по математика, който е значително по-нисък от резултатите на учениците със сходен социално-икономически произход в най-добре представящите се европейски страни (например Естония).
Проблемът за равенството в образованието – т.е. за създаването на условия успехът на учениците да зависи от техните собствени способности, усилия и мотивация, е важна предпоставка за социална справедливост и социално включване. Равенството в образованието означава премахване на препятствията и ограниченията, които не позволяват на ученика да развие пълноценно способностите и потенциала си. Следователно една образователна система е справедлива, когато постиженията на учениците зависят основно от фактори, които те сами могат да контролират, като техните собствени усилия и воля, и в по-малка степен – от т.нар. „контекстуални“ характеристики на учениците, върху които те не могат да влияят, като етнически и социално-икономически произход, пол, раса, структура на семейството и т.н.
Без съмнение, тревожните резултати на България в PISA 2022 изискват много задълбочен и професионален анализ на техните причини. Факт е, че учениците, които участваха в изследването, в продължение на продължителен период се обучаваха от разстояние в електронна среда по време на пандемията от Ковид-19. Две проучвания на Института за изследвания в образованието показаха, че т.нар. дистанционно обучение доведе до понижаване на мотивацията за учене, интереса и ангажираността на учениците в училището и учебния процес и с това и на академичните им постижения. Пандемията не подмина и останалите държави в PISA, като данните достатъчно ясно показват настъпилия общ спад. Безспорно, пандемията е допринесла за понижаване и на резултатите на българските ученици в PISA, но едва ли тя е основният и единствен фактор за това.
Безспорен факт е, че качеството на образованието не може да е по-високо от качеството на квалификацията на учителите – ключова фигура в училището. Поради това, когато търсим обяснение на ниските резултати в PISA, е необходимо да изследваме и начина, по който се осъществява подготовката на българския учител и осигурява ли му достъп до най-новите достижения на модерната педагогическа наука – от първоначалната подготовка на бъдещите учители в университета; след това – начина, по който младият специалист се интегрира в училището, и не на последно място – доколко ефективна е продължаващата квалификация на учителите. Не на последно място, всяка значима промяна в училищното образование би трябвало неизбежно да засегне политиките и практиките на оценяване. Като правило, оценяването следва преподаването, но при подходящи условия и внимателен подход оценяването може да се превърне в двигател на промени в преподаването.
PISA е инструмент за формиране на националните политики. Най-добрият начин да използваме данните от 2022 г., за да подобрим качеството на българското училищно образование, е преди всичко да си дадем ясна сметка колко дълбоки са проблемите, с които трябва да се справим. Необходимо е тяхното задълбочено проучване с отчитане на националния контекст и с ясното разбиране, че промените трябва да са дълбоки и комплексни, а резултатите няма да настъпят бързо.
