Фигурата представя един от критериите за ефективността на учебния процес, възприет в изследването – отношението между количеството (учебното време) и качеството (в конкретния случай – резултатите по природни науки в PISA 2015).

Графиката представя общото учебно и извънучебно време седмично по всички учебни предмети в отделните държави и региони, участвали в PISA 2015. Учебното време включва учебните часове в училище, а извънучебното време – времето за подготовка на домашните работи, самостоятелната подготовка на учениците, допълнителните форми на обучение, частните уроци и др. Разбирането на PISA е, че подготовката на учениците по който и да е учебен предмет е комплексен резултат от обучението като цяло. Поради това показателят „учебно време“ включва общия брой на учебните часове седмично по всички учебни предмети.

Както вече бе посочено, участниците в PISA значително се различават според този показател. Например с най-голям брой учебни часове в училище седмично са учениците в Чили, Коста Рика, Корея, Китайски Тайбей, Тайланд и Тунис – около 30 часа учебно време на седмица. От друга страна, учениците в Бразилия, Финландия, Литва, Словакия и Уругвай учат по-малко от 25 часа седмично. Конкретно за природните науки: най-голям брой учебни часа по природни науки в училище имат учениците в Чили, Китай, Сингапур, ОАЕ, Русия, Катар, Австрия. България е на 14 място по този показател сред изследваните държави и региони, т.е. броят на часовете по природни науки в българските училища е относително голям. С по-малък брой часове седмично по природни науки са държави с иначе по-висок среден резултат по природни науки, като Хонконг–Китай, Естония, Дания, Финландия, Китайски Тайбей, Корея и др.

Данните на графиката показват също, че най-голяма е ефективността на учебния процес в училищата във Финландия, Германия, Швейцария, Япония, Естония и др. Учениците в тези държави отделят по-малко време за учене, но постигат по-висок резултат в PISA, в сравнение с учениците например от Доминиканската република, Перу, Катар, Тайланд, Тунис и ОАЕ, които отделят много повече време за учене, но имат по-нисък резултат. Например ефективността на един учебен час в Доминиканската република се измерва с 6,6 точки на час, а във Финландия –  с 14,7 точки на час. В България този показател е около 10 точки на час.

Да сравним България и Финландия. Българските и финландските ученици имат приблизително еднакъв общ брой учебни часове в училище, като часовете по природни науки в България (4,3 часа седмично средно) е по-голям, отколкото във Финландия (2,8 часа седмично средно). За целите на този анализ един учебен час е приравнен към 60 мин. Средният резултат по природни науки на учениците във Финландия е 531 точки, а на българските ученици – 446 точки. Следователно, финландските ученици имат с 85 точки по-висок среден резултат по природни науки в PISA 2015 в сравнение с българските ученици при положение, че общото учебно време е приблизително еднакво.  

Тези данни показват, че от първостепенно значение е не толкова продължителността на предвиденото учебно време, колкото ефективността на неговото използване.