

Едно от основните предизвикателства пред системите за висше образование е те да отговорят адекватно на динамичните промени в националните и глобални пазари на труда. С подписването на Болонската декларация през 1999г. започна процес на хармонизиране на системите за висше образование като условие за постигане на конкуретноспособност и икономика, основана на знанието и изграждане на единно европейско образователно пространство.
Анализирани са основните различия в равнищата и динамиката на участието във висшето образование, дела на лицата с висше образование и на показатели за финансиране на висшето образование. Държавите от ЕС са класифицирани в хомогенни групи чрез клъстерен анализ на база на стойностите на четири избрани показателя в началото и в края на изследвания период.
Те се дължат както на нуждите на икономиките в съответната страна от специалисти в конкретни области, така и на традициите в образователните системи и различното структуриране на бакалавърските и магистърските програми.
Въпреки че по дял на студентите и другите изследвани показатели България достига средните европейски равнища, разходите за висше образование са едни от най-ниските в ЕС.
За последните години, за които са налични сравними данни, те не надвишават 0,7% от БВП. Този дял е почти два пъти по-нисък от този за ЕС общо (1,3%) и близо три пъти по-нисък от този на държавите с най-висок дял на разходите за образование (2%). Резултатите от клъстерния анализ потвърждават тенденция към изоставане на България и Румъния от гледна точка на публичните разходи за висше образование спрямо средните равнища за ЕС.
Динамика на основни показатели за висшето образование в България и страните от Европейския съюз