PISA Въпроси и отговори

В очакване на резултатите от PISA 2018
November 24, 2019
Качество и равенство в училищното образование: поглед през резултатите от PISA 2018
December 3, 2019

  1. Какво е PISA?

    Programme for Intarnational Student Assessment  – Програма за международно оценяване на учениците.
    PISAтм и OECD/PISAтм са търговски марки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
    PISA е дългосрочен проект на ОИСР за изработване на индикатори за качеството на образованието, началото на който е поставено през 1997 г. Целта на проекта е да се изследват процесите в образованието, като се оценяват постиженията на учениците в три основни познавателни области според обща международна рамка – четивна, математическа и природонаучна грамотност.
    PISA се осъществява от Международен консорциум, който обединява водещи организации в областта на оценяването: Westat, www.westat.com; Education Testing Service (ETS), www.ets.org; Deutsche Institut für Internationale Pädagogische Forschung (DIPF), www.dipf.de; cApStAn, www.capstan.be; Statistics Canada, www.statcan.dc.ca; Australian Council for Educational Research (ACER), www.acer.edu.au; Pearson, www.pearson.com. В България се провежда от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО).

  2. С какво се отличава PISA от другите международни сравнителни изследвания?

    Преди всичко, данните и резултатите на PISA служат за формиране на образователните политики и са индикатор за качеството на образованието. Резултатите на учениците се анализират в контекста на техния семеен и социален произход; на ценностите и нагласите им; на отношението им към учебния процес и др. По този начин се определят факторите, които допринасят за ефективността на образователния процес.
    PISA използва иновативна концепция за грамотността, която се определя като способността на учениците да използват знания и умения в ключови познавателни области, както и да анализират, осмислят и представят решения на проблеми в разнообразни ситуации.
    Знанията и уменията, които измерва PISA, имат пряка връзка с ученето през целия живот. Изследват се също така мотивацията на учениците да учат, отношението им към учебния процес, стратегиите за учене, които използват, и др.
    Проектът се осъществява ритмично през 3-годишни периоди, което позволява да се проследят промените в подготовката на учениците и да се анализират тенденциите в развитието на образователните системи.

  3. Коя е целевата група на PISA?

    Целевата група на изследването включва 15–16-годишните ученици  от VII и по-горен клас, посещаващи училище на територията на съответната държава/регион. Като оценява равностойни целеви групи (т.е. учениците на еднаква възраст), PISA гарантира сравнимостта на получените резултати. В повечето държави учениците от целевата група са в края на задължителното училищно образование. Българските ученици, които участват в изследването, са предимно в IX клас.

  4. Как се подготвя националната извадка?

    Националните извадки се изготвят от Westat, САЩ. За целта държавите участници предоставят пълен списък на училищата, в които се обучават ученици от целевата група. Освен името на училището, списъкът съдържа информация за неговия вид; големината на населеното място, където се намира; броя на учениците, които се обучават, и др. Извадката, а с това и резултатите на учениците в PISA, е представителна за образователната система като цяло. Данните на PISA не следва да се използват за оценка на качеството на образоването в отделните училища в извадката, както и за сравняване на резултатите на отделните ученици. Сравнения са допустими само между групи ученици (според вида на училищната подготовка например) или между групи училища (например профилирани и професионални гимназии и др.).
    Националната извадка е представена на три равнища: основна извадка, първо заместване и второ заместване. Ако по определени причини конкретно училище не участва в изследването (отказ за участие, закрито училище или променен статут), се прибягва до неговата първа замяна, а при необходимост – до втора. Според техническите стандарти на PISA допустими са замени на не повече от 15% от училищата в основната извадка.
    Максималният брой на учениците в едно училище, които участват в изследването през 2015 г. и 2018 г., е 42. Те се избират на случаен принцип от общия списък на всички ученици от целевата група в училището. Ако броят на учениците от целевата група е по-малък от 42, то в оценяването участват всички ученици.

  5. Какво измерва PISA и как се разработва инструментариумът на изследването?

    PISA измерва грамотността на учениците в три основни области: четене, математика и природни науки. Всеки етап на програмата оценява грамотността на учениците и в трите области, но върху една от тях се поставя специален акцент, т.е. тя присъства с по-голям брой задачи в теста. През 2000, 2009 и 2018 г. фокусът е върху четивната грамотност; през 2003 и 2012 г. – върху математиката; през 2006 и 2015 г. – върху природните науки. През 2012 г. към трите основни области е добавен нов иновативен модул – Решаване на проблеми, а през 2015 – Решаване на проблеми в сътрудничество. През 2018 г. България за пръв път участва и допълнителния компонент на PISA – Финансова грамотност.
    Знанията и уменията на учениците се измерват с тестове, които съдържат въпроси с избираем (структуриран) отговор и въпроси със свободен (конструиран) отговор. Обикновено няколко тематично свързани въпроса са формулирани към един източник на информация (текст, графика, диаграма, рисунка и др.), който в повечето случаи представя реална ситуация.
    В PISA се използват и няколко въпросника: въпросник за ученика, въпросник за компютърната грамотност и въпросник за образователната кариера на ученика. Чрез тях се проучва семейната среда на учениците; техните нагласи и ценности; отношението им към учебния процес; стратегиите за учене, които използват, и др. Използва се също въпросник за училището, който се попълва от директорите на училищата в извадката. По този начин се събира информация за училището и неговото управление, организацията на учебния процес, политиките на оценяване, подбора на кадрите, квалификацията на учителите и др.
    Първоначално в оценяването се използват тестови книжки на хартиен носител, които през 2015 г. са заменени с компютърно базиран тест. PISA за пръв път администрира компютърно базиран модул в допълнение към традиционното изследване по природни науки през 2006 г. В този модул обаче участват само три държави – Дания, Исландия и Корея. След почти 10 години, през 2015 г., изследването се провежда изцяло в електронен формат в по-голямата част от участващите държави, в това число и в България. Проучването през 2018 г. също се провежда във формàта на компютърно базиран тест.

  6. С какво се отличават тестовите задачи, използвани в PISA?

    Тестовите задачи на PISA се характеризират с няколко особености. Преди всичко те са формулирани в реален житейски контекст, представен чрез източник на информация. Обикновено няколко тематично свързани въпроса са формулирани към един източник на информация, който може да бъде текст, графика, диаграма или комбинация от няколко текста; текст и графика; графика и таблица и т.н. Преходът към компютърно базиран формат на теста позволява да се използват нов тип тестови задачи – анимация и интерактивни симулации на природни процеси и научни експерименти. Няколко тестови задачи се групират в клъстери, като за решаването на задачите в един клъстер се предвиждат 30 минути. Всеки ученик решава индивидуална комбинация от четири клъстера.

  7. Как се провежда PISA в училищата от извадката?

    Тестирането в училищата се провежда според технически стандарти, времетраене и сценарий, разработени от Международния консорциум и задължителни за всички участници в изследването. Учениците решават теста в продължение на точно 120 минути (две сесии по 60 минути с кратка почивка между тях). След това за около 50 минути попълват въпросниците.
    Оценяването на отговорите на учениците се извършва централизирано. Отговорите на учениците на въпросите с избираем отговор се оценяват електронно, а на въпросите със свободен отговор – от експерти в съответствие с детайлно описани критерии за оценяване.