Как се променя четенето в дигиталния свят
Високата цена на ниските образователни постижения
December 3, 2019
Мотивация и нагласи за четене на младите хора в България
January 4, 2020
Как се променя четенето в дигиталния свят и какво показват данните на PISA 2018 за четивната грамотност на българските ученици?
Д-р Светла Петрова
Четенето днес съществено се различава от четенето през предходните десетилетия, когато материалите за четене са основно на хартия. Използването на технологиите променя начина, по който хората четат и обменят информация. Налице са процеси, които водят до съществена ревизия на разбирането за четивната грамотност, от една страна, а от друга – на подходите и стратегиите за формирането ѝ в днешното училище. Макар че способността да се разбере и интерпретира отделен текст е важна, то все по-голямо значение придобива умението да се разбира комплексна информация и да се прилагат стратегии при четене, свързани с анализ, синтез, обединяване и тълкуване на информация от няколко текста или информационни източници. Това са ключови умения, необходими за участието на трудовия пазар, в обществения и гражданския живот през 21. Век.
В концепцията на PISA 2018 г. четивната грамотност е дефинирана като:
„разбиране, използване, оценяване и осмисляне на текстове за постигане на цели, задълбочаване на познанията, развиване на потенциала на личността на ученика и участието му в обществото“
Терминът „текст“ в PISA се използва в смисъл на „източник на информация“ и включва многообразието от източници на информация, които четем ежедневно. Текстът в PISA включва също и различни форми на визуализация като диаграми, изображения, карти, таблици, графики и др., които могат да се използват самостоятелно или като част от други по-големи текстове. Текстовете, които се използват в PISA, съдържат изцяло необходимата информация за решаването на конкретната задача. Ученикът трябва да открие и осмисли конкретна информация или елемент от нея, за да отговори на въпроса.
През 2018 г. средният резултат по четене на учениците от държавите в ОИСР е 487 точки. Средният резултат на българските ученици е 420 точки или с 67 точки по-нисък от средното за ОИСР. Според този показател България е в една група с Румъния, Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико и др.
След 2012 г. се наблюдава устойчиво понижение на средните резултати на българските ученици. Спрямо 2009, когато четенето също беше основната оценявана област, не се наблюдава съществена промяна (разлика от 9 точки при стандартна грешка 8,5 точки). Спрямо 2012 г. понижението е по-голямо – с 16 точки (стандартна грешка 8,1 точки), а спрямо 2015 г. – с 12 точки (стандартна грешка 7,5 точки).
Разпределението на резултатите на учениците в България по равнища от скàлата на постижения по четене показва, че най-голям е делът на българските ученици с резултати на второ и първо равнище, докато за ОИСР модално е трето равнище. Устойчиво голям е делът на функционално неграмотни ученици, а делът на ученици с максимални постижения е незначителен.
Източник: OECD, PISA Database
Разликата между средния резултат на момичетата и момчетата в България значително намалява, но тази иначе положителна тенденция не се дължи на подобряването на резултатите на момчетата, а на понижаването на резултатите на момичетата. Спрямо PISA 2009 момичетата са понижили резултата си с 20 точки, докато резултатът на момчетата е останал непроменен.
15% от разликите между резултатите на учениците в България могат да бъдат обяснени с техния семеен и социален произход. Наблюдава се силно влияние на социално-икономическите неравенства върху четивната грамотност на учениците. В България разликата между средните резултати по четене на учениците с висок и нисък индекс на социалния, културния и икономическия статус е 106 точки, при средно за държавите от ОИСР – 89 точки.
Около две трети от учениците в България, които попадат в първия квартил според индекса на социалния, културния и икономическия статус, са с резултати по четене под критичния праг на постижения – второ равнище. Една четвърт от учениците с висок социално-икономически и семеен статус са функционално неграмотни.
Източник: ОИСР, PISA Database
Средният резултат на учениците, които са посочили, че общуват в дома си на език, различен от българския, се е повишил с 15 точки в сравнение с 2009 г., но остава със 74 точки по-нисък от средния резултат на учениците, посочили българския език като говорим език в семейството.
Колкото по-голям е броят на книгитев дома на българските ученици, участвали в PISA 2018, толкова по-висок е средният резултат на учениците. Важно е да се уточни, че 43% от учениците са посочили до 25 книги в дома си.
Източник: ОИСР, PISA Database
