Неуспялата образователна реформа от гледната точка на един ученик
Автор: Катерина Христова, 12 клас, Американски колеж в София
Пиша този текст, за да обърна внимание на един тревожен проблем на действащата система на средното образование в България, възприета и от Американския колеж в София, където аз самата съм дванадесетокласник. По-конкретно, става въпрос за задължителния за всички гимназисти избор на “профил” в десети клас.
Образователната реформа с профилирането е въведена от Министерството на образованието и науката през 2017 г. и за първи път засяга единадесетокласниците през 2020 г. Тя предвижда покриване на целия задължителен материал по общообразователните предмети до десети клас (в който момент приключва задължителното образование по българските закони), а продължаващите в единадесети клас ученици са принудени да избират между шест сфери на специализация за последните две години от гимназията. Предполагаемата идея на реформата е да
насърчи учениците да се съсредоточат върху предпочитаните от тях предмети, за да могат да получат по-големи “компетентности” в тях.
Самата аз намирам тази система за необмислена и нелогична дори в чисто теоретичен план. Нещо повече, потърпевша съм от нейните недостатъци и крещяща непрактичност. На първо място, убедена съм, че на шестнадесетгодишна възраст много малко ученици вече са набелязали конкретен професионален път. Дори тези, които имат някакви идеи за бъдещо кариерно развитие, със сигурност все още не са придобили необходимия опит, за да вземат окончателни решения толкова рано. А според гореспомената реформа, ученик в хуманитарен профил например повече няма да изучава никоя от природните науки.
Смятам, че изборът да не се изучават повечето предмети през последните две години от гимназията е изключително ограничаващ.
Именно това е възрастта за трупане на знания в различни области, за експериментиране, изследване, сравняване и цялостно оформяне на интелектуалната нагласа на личността. Да се покрие целият задължителен материал до десети клас, както предвижда реформата, ми се струва неуспешен, ненужен и недобре обмислен административен експеримент с бъдещето на нас, младите хора. Не е ли по-логично по-трудните концепции да се усвояват в един по-късен етап на обучението, а не форсирано, в рамките само на първите три гимназиални години? Неслучайно, повечето западноевропейски и американски университети се интересуват от програмата на кандидат-студентите именно през последните две години от средното им образование.
Допълнителен проблем в реализирането на реформата е, че на практика немалък брой училища, както в столицата, така и извън нея, поради липса на ресурси предлагат дори по-малък брой от предвидените шест профила, понякога само два. Така академичните перспективи пред много десетокласници се стопяват.
Достатъчно е да погледнем извън пределите на страната ни, за да открием успешни и доказали се във времето образователни системи, които се базират на точно обратните принципи. Така например, американското висше образование се основава на идеята да се предостави на колежаните голяма академична гъвкавост през първите две години от обучението им, за да могат могат да влязат в досег с широк спектър от дисциплини на едно вече значително по-високо ниво. Това прави избора на конкретна специалност по-добре информиран и успешен.
Гимназистите в Холандия покриват определени задължителни часове, но освен тях, те могат да избират сред голям набор от предмети по желание. Реформа в холандското образование от 2005 година премахва съществуващото до този момент разделяне на учениците в горния курс на два потока поради недостатъчна подготовка на много от гимназистите в природните науки.
Много подобна изглежда системата в Дания, където учениците имат задължителни предмети, но те могат и да избират измежду други дисциплини, при това предлагани на различни нива. Така на по-амбициозните и напреднали младежи се предлага възможност за по-голямо развитие в рамките на училищната система.
Съвсем скорошна реформа във френското средно образование пък премахва трите отделни профилиращи потока. Френските гимназисти в горния етап продължават да изучават задължително френски език, история, география, наука, философия, чужди езици и спорт (а не само някои от гореспоменатите, както е при нас), а в допълнение, те избират три специализиращи програми и след като вече са се запознали в детайли с тях, продължават с предпочитаните две от трите през последната година в училище.
За разлика от учениците в гореизброените примери, ние, гимназистите в България, биваме административно принудени да поемем по тесен, крайно ограничаващ и негъвкав академичен път още в десети клас! Намирам това положение за озадачаващо и непродуктивно.
В епоха, в която най-добрата изследователска дейност в световен мащаб се случва на границата на сфери, толкова различни една от друга, когато водещите университети в света насърчават интердисциплинарния подход, ми се струва неприемливо и нелогично да се налагат недалновидни ограничения в българското образование, при това не само за определени специализирани училища, а за цялостната система на средното образование в страната.
Както могат да потвърдят повечето членове на администрацията на Американския колеж, моята лична борба с избора на “профил” беше епична. Не можех да се спра на нито едно решение, защото обичам литературата, но искам да уча и природни науки. Отлично се справям с математиката, но се интересувам и от политическа история. Докато бях в профила по биология и химия, се предполагаше, че всички в него вероятно ще кандидатстват медицина. Самата аз не бях сигурна в това и някак си се чувствах не на място, тъй като непреодолимо ми липсваше увлекателният списък с четива от часовете по литература на Модул 5 в хуманитарния профил. Докато бях в хуманитарния “лагер”, тайно завиждах на съучениците си, които влизаха в лабораторията за експерименти, и с копнеж вечер преглеждах старите си тетрадки по природни науки. Толкова пъти сменях избора си на профил, че почти докарах до нервен срив служителите от административния отдел, които и досега се притеснявам да срещам по коридорите.
Като крайна мярка, се записах в извънкласен курс по биология и химия, което, съчетано с целодневната форма на обучение в колежа, направи седмичния ми график невъзможен. В края на краищата, в началото на втория срок отново смених профила, но сега това включваше полагане на приравнителни изпити по биология и химия, за които се готвех, докато правех класните и проектите си по литература и история в хуманитарния профил.
Разбира се, не всички десетокласници се сблъскват с толкова драматични трудности. Има такива, които са доволни, че им се налага да учат по-малко. Знам, че в по-голямата си част, връстниците ми и техните родители не одобряват настоящата система, но предпочитат да се примирят с нея и да се “спасяват поединично”. Ето защо моята амбиция е да повдигна въпроса пред максимално голям брой отговорни лица и институции, както и заинтересовани организации и медии. Надявам се моите усилия да доведат поне до началото на смислен разговор по темата, а в крайна сметка и до промени в полза на младите хора в България.