Качество и равенство в училищното образование: поглед през резултатите от PISA 2018
PISA Въпроси и отговори
November 29, 2019
Високата цена на ниските образователни постижения
December 3, 2019
Институт за изследвания в образованието
За седми път след 2000 г. програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците – PISA, се провежда в държави и региони от цял свят. България участва в изследването за шести път (2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018 г.). Повече от половин милион 15 – 16-годишни ученици от 79 държави и региони участваха в оценяването през 2018 г. Те решаваха задачите в теста по четене, математика и природни науки. Част от тях, сред които и българските ученици, участваха и в изследването на финансовата им грамотност.
На всеки етап от изследването една от трите основни области на измерването – четене, математика и природни науки, е водеща. Подобно на оценяването през 2000 и 2009 г. PISA 2018 се фокусира върху четивната грамотност на учениците.
През 2018 г. за пръв път в световен мащаб беше проведено компютърно базирано оценяване на четивната грамотност на учениците.
Какво наложи тази промяна?
Практиките на четене днес съществено се различават от четенето през 90-те години например, когато материалите за четене бяха основно на хартия. Използването на технологиите радикално промени начина, по който хората четат и обменят информация. Автоматизирането на рутинните дейности (вкл. и професии) поставя на изпитание уменията на хората да се адаптират към бързо променящата се среда, както и способността им да намират и осмислят информация от различни източници. Променя се и начинът на разпространяване на информацията, както и достъпът до нея. Умножават се видовете четива и техните носители, Осъществява се масов преход от печатния към дигиталния текст. Днес компютърът и интернет са вторият източник на информация в повечето технологично развити държави след телевизията и преди радиото и печатните медии. Променя се отношението към четенето, както и времето, което се отделя за четене. Не на последно място, променя се и читателският процес; средата и условията, в които четем; целите на четенето и т.н. Дигиталното четене съществено променя ролята на читателя. Четенето вече не е пасивно, а интерактивно, като читателят активно взаимодейства с текста, използвайки например хипервръзки и др. Всичко това изисква различни познания и умения за работа с текст, както и прилагането на различни стратегии за четене. Читателското поведение се променя в глобален мащаб. Следователно, читателят в дигиталния свят трябва да усвои някои ключови умения, за да се справи с потока от информация и да я осмисли задълбочено.
Какво измерва тестът на PISA 2018 в областта на четенето?
Рамката и концепцията на изследването поставят акцент върху уменията на учениците на намират, сравняват и комбинират информация от няколко източника, понякога с различен формат. Това са основните операции, свързани с четенето и придобиването на познание чрез четене. Тестовите задачи пресъздават реални ситуации на четене в електронна среда, а текстовете за четене са разнообразни: онлайн форум, блог, интернет сайт, откъс от статия в електронен вестник или научно списание и др. Компютърно базираният формат на изследването позволява да се използват различни дигитални средства за навигация – хипервръзки, менюта, табове и др. Подчертано внимание е поставено върху използването, сравняването и критичното осмисляне на информация, представена в няколко източника.
PISA 2018: резултати
Четене
Първият индикатор, по който се сравняват постиженията на учениците в PISA, е техният среден резултат. Той се формира на базата на индивидуалните резултати на всички ученици, участвали в изследването в конкретна страна/регион. Средните резултати на учениците се представят в скала със средна стойност 500 точки и стандартно отклонение 100 точки, разработена през 2000 г. Средният резултат на учениците в отделна държава/регион се анализират спрямо средния резултат на учениците от държавите в ОИСР, който през 2018 г. е 487 точки.
Данните на PISA 2018 показват, че средният резултат на българските ученици е 420 точки – значително (с 67 точки) по-нисък от средното за ОИСР. Таблицата показва разпределението на учениците според средния им резултат и по държави в областта на четивната грамотност в PISA 2018.
Таблица 1: Средни резултати по държави в областта на четивната грамотност в PISA 2018.
| Среден резултат по четене в точки | Държава/регион |
| 555 | Китай – региони Пекин, Шанхай, Янгсу, Жейанг |
| 549 | Сингапур |
| 525 | Макао-Китай |
| 524 | Хонконг-Китай |
| 523 | Естония |
| 520 | Канада |
| 520 | Финландия |
| 518 | Ирландия |
| 514 | Корея |
| 512 | Полша |
| 506 | Швеция |
| 506 | Нова Зеландия |
| 505 | САЩ |
| 504 | Великобритания |
| 504 | Япония |
| 503 | Австралия |
| 503 | Китайски Тайпе |
| 501 | Дания |
| 499 | Норвегия |
| 498 | Германия |
| 495 | Словения |
| 493 | Белгия |
| 493 | Франция |
| 492 | Португалия |
| 490 | Чехия |
| 485 | Нидерландия |
| 484 | Австрия |
| 484 | Швейцария |
| 479 | Хърватия |
| 479 | Латвия |
| 479 | Русия |
| 476 | Италия |
| 476 | Унгария |
| 476 | Литва |
| 474 | Исландия |
| 474 | Беларус |
| 470 | Израел |
| 470 | Люксембург |
| 466 | Украйна |
| 466 | Турция |
| 458 | Словакия |
| 457 | Гърция |
| 452 | Чили |
| 448 | Малта |
| 439 | Сърбия |
| 432 | ОАЕ |
| 428 | Румъния |
| 427 | Уругвай |
| 426 | Коста Рика |
| 424 | Кипър |
| 424 | Молдова |
| 421 | Черна гора |
| 420 | Мексико |
| 420 | България |
| 419 | Йордания |
| 415 | Малайзия |
| 413 | Бразилия |
| 412 | Колумбия |
| 408 | Бруней (Дар ес Салаам) |
| 407 | Катар |
| 405 | Албания |
| 403 | Босна и Херцеговина |
| 402 | Аржентина |
| 401 | Перу |
| 399 | Саудитска Арабия |
| 393 | Тайланд |
| 393 | Северна Македония |
| 389 | Баку (Азърбейджан) |
| 387 | Казахстан |
| 380 | Грузия |
| 377 | Панама |
| 371 | Индонезия |
| 359 | Мароко |
| 353 | Ливан |
| 353 | Косово |
| 342 | Доминиканска република |
| 340 | Филипини |
Източник: ОИСР/PISA
Според средния си резултат България е в една група с Румъния, Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания, Малайзия, Бразилия, Колумбия.
Как се променят резултатите на българските ученици в областта на четивната грамотност през годините? Графиката, която следва ясно показва, че след 2012 г. се наблюдава устойчиво понижение на средните резултати на българските ученици. През 2018 г. понижението е с 16 точки спрямо 2012 г. и с 12 точки – спрямо 2015 г.
Фигура 1: Сравнение между средните резултати по четене на българските ученици в PISA 2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018
Резултатите на учениците се тълкуват и в зависимост от това на кое равнище от описателна скàла съответстват те. Скàлата, посредством която PISA 2018 обобщава знанията и уменията на учениците в областта на четенето, включва няколко равнища – под първо равнище, първо А, Б и С, второ, трето, четвърто, пето и шесто равнище. Всяко равнище описва знанията и уменията, които са необходими за решаването на задачите от съответното равнище. Най-трудни са задачите, съответстващи на пето и шесто равнище.
Традиционно в PISA второ равнище се определя като критичен праг в постиженията на учениците, т.е. учениците с резултати под второ равнище имат съществени пропуски в подготовката си. Данните на следващата графика показват, че делът на българските ученици од критичния праг от второ равнище е значителен във всички етапи на изследването. За сравнение, учениците в държавите от ОИСР, които през 2018 г. имат резултати под второ равнище, са едва 22,7%. От друга страна, делът на българските ученици с резултати на най-високото пето и шесто равнище е малък, като след 2012 г. той устойчиво се понижава (ОИСР, PISA 2018 – 8,7% ученици с резултати на пето и шесто равнище).
Фигура 2: Дял на българските ученици с резултати под второ и на пето и шесто равнище по четене в PISA 2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018
Математика
Средният резултат по математика на учениците в държавите членки на ОИСР, спрямо който се анализират средните резултати на всички участници, е 489 точки. Разпределението на учениците по държави и среден резултат по математика е представено в таблицата, която следва. Средният резултат на българските ученици е 436 точки или с 53 точки по-нисък от средното за ОИСР.
Таблица 2: Средни резултати по държави в областта на математиката в PISA 2018
| Среден резултат по математика в точки | Държава/регион |
| 591 | Китай – региони Пекин, Шанхай, Янгсу, Жейанг |
| 569 | Сингапур |
| 558 | Макао-Китай |
| 551 | Хонконг-Китай |
| 531 | Китайски Тайпе |
| 527 | Япония |
| 526 | Корея |
| 523 | Естония |
| 519 | Нидерландия |
| 516 | Полша |
| 515 | Швейцария |
| 512 | Канада |
| 509 | Дания |
| 509 | Словения |
| 508 | Белгия |
| 507 | Финландия |
| 502 | Швеция |
| 502 | Великобритания |
| 501 | Норвегия |
| 500 | Германия |
| 500 | Ирландия |
| 499 | Чехия |
| 499 | Австрия |
| 496 | Латвия |
| 495 | Франция |
| 495 | Исландия |
| 494 | Нова Зеландия |
| 492 | Португалия |
| 491 | Австралия |
| 488 | Русия |
| 487 | Италия |
| 486 | Словакия |
| 483 | Люксембург |
| 481 | Испания |
| 481 | Литва |
| 481 | Унгария |
| 478 | САЩ |
| 472 | Беларус |
| 472 | Малта |
| 464 | Хърватия |
| 463 | Израел |
| 454 | Турция |
| 453 | Украйна |
| 451 | Гърция |
| 451 | Кипър |
| 448 | Сърбия |
| 440 | Малайзия |
| 437 | Албания |
| 436 | България |
| 435 | ОАЕ |
| 430 | Бруней (Дар ес Салаам) |
| 430 | Румъния |
| 430 | Черна гора |
| 423 | Казахстан |
| 421 | Молдова |
| 420 | Баку (Азърбейджан) |
| 419 | Тайланд |
| 418 | Уругвай |
| 417 | Чили |
| 414 | Катар |
| 409 | Мексико |
| 406 | Босна и Херцеговина |
| 402 | Коста Рика |
| 400 | Перу |
| 400 | Йордания |
| 398 | Грузия |
| 394 | Северна Македония |
| 393 | Ливан |
| 391 | Колумбия |
| 384 | Бразилия |
| 379 | Аржентина |
| 379 | Индонезия |
| 373 | Саудитска Арабия |
| 368 | Мароко |
| 366 | Косово |
| 353 | Панама |
| 353 | Филипини |
| 325 | Доминиканска република |
Според средния си резултат по математика България е в една група с Малайзия, Албания, ОАЕ, Бруней, Румъния, Черна гора. Как се променят резултатите по математика на българските ученици през отделните етапи на PISA, е показано на следващата графика.
Фигура 3: Сравнение между средните резултати по математика на българските ученици в PISA 2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018
Как се е променил делът на българските ученици с най-ниски (под второ равнище) и най-високи резултати (на пето и шесто равнище) по математика става ясно от данните на следващата фигура. С около 2 процентни пункта се е повишил делът на учениците с резултати под критичния праг на постижения, докато делът на учениците с високи постижения е останал фактически непроменен. За сравнение, учениците в държавите от ОИСР с резултати под второ равнище в PISA 2018 са 28,7%, а учениците с резултати на пето и шесто равнище са 9,4%.
Фигура 4: Дял на българските ученици с резултати под второ и на пето и шесто равнище по математика в PISA 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018
Природни науки
Подобно на математиката, и по природни науки средният резултат на държавите от ОИСР е 489 точки. Средният резултат на българските ученици е 424 точки.
Таблица 3: Средни резултати по държави в областта на природните науки в PISA 2018
| Среден резултат по природни науки в точки | Държава/регион |
| 590 | Китай – региони Пекин, Шанхай, Янгсу, Жейанг |
| 551 | Сингапур |
| 544 | Макао-Китай |
| 530 | Естония |
| 529 | Япония |
| 522 | Финландия |
| 519 | Корея |
| 518 | Канада |
| 517 | Хонконг-Китай |
| 516 | Китайски Тайпе |
| 511 | Полша |
| 508 | Нова Зеландия |
| 507 | Словения |
| 505 | Великобритания |
| 503 | Нидерландия |
| 503 | Германия |
| 503 | Австралия |
| 502 | САЩ |
| 499 | Швеция |
| 499 | Белгия |
| 497 | Чехия |
| 496 | Ирландия |
| 495 | Швейцария |
| 493 | Франция |
| 493 | Дания |
| 492 | Португалия |
| 490 | Норвегия |
| 490 | Австрия |
| 487 | Латвия |
| 483 | Испания |
| 482 | Литва |
| 481 | Унгария |
| 478 | Русия |
| 477 | Люксембург |
| 475 | Исландия |
| 472 | Хърватия |
| 471 | Беларус |
| 469 | Украйна |
| 468 | Турция |
| 468 | Италия |
| 464 | Словакия |
| 462 | Израел |
| 457 | Малта |
| 452 | Гърция |
| 444 | Чили |
| 440 | Сърбия |
| 439 | Кипър |
| 438 | Малайзия |
| 434 | ОАЕ |
| 431 | Бруней (Дар ес Салаам) |
| 429 | Йордания |
| 428 | Молдова |
| 426 | Тайланд |
| 426 | Уругвай |
| 426 | Румъния |
| 424 | България |
| 419 | Мексико |
| 419 | Катар |
| 417 | Албания |
| 416 | Коста Рика |
| 415 | Черна гора |
| 413 | Колумбия |
| 413 | Северна Македония |
| 404 | Перу |
| 404 | Аржентина |
| 404 | Бразилия |
| 398 | Босна и Херцеговина |
| 398 | Баку (Азърбейджан) |
| 397 | Казахстан |
| 396 | Индонезия |
| 386 | Саудитска Арабия |
| 384 | Ливан |
| 383 | Грузия |
| 377 | Мароко |
| 365 | Косово |
| 365 | Панама |
| 357 | Филипини |
| 336 | Доминиканска република |
По средния се резултат по природни науки България е в една група с Бруней (Дар ес Салаам), Йордания, Молдова, Тайланд, Уругвай, Румъния, Мексико, Катар, Албания и Коста Рика.
Данните показват, че в сравнение с 2015 г. средният резултат на българските ученици се е понижил значително през 2018 г. – с 22 точки. В сравнение с другите две области на измерването – четене и математика, в областта на природните науки се наблюдава най-значително намаление на резултатите на българските ученици.
Фигура 5: Сравнение между средните резултати по природни науки на българските ученици в PISA 2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018
Промяна се наблюдава и в дела на учениците с резултати под второ равнище и на пето и шесто равнище от скàлата по природни науки. Подобно на останалите области на измерването наблюдаваме повишаване на дела на учениците с резултати под критичния праг от второ равнище и понижаване на дела на учениците с резултати на пето и шесто равнище.
Фигура 6: Дял на българските ученици с резултати под второ и на пето и шесто равнище по природни науки в PISA 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018
PISA 2018: равен достъп до качествено образование
Политиката в сферата на образованието в България, както в повечето страни по света, си е поставила за цел осигуряване на равен достъп до качествено образование на всички ученици, независимо от техния социално-икономически статус. Равенството в образованието се разбира в контекста на отличните постижения. Нито една образователна система не се стреми към ситуация, в която всички ученици имат имат еднакви постижения независимо от социално-икономическия им статус, но те са ниски.
Резултатите от PISA 2018 показват, че разликата в постиженията по четене на българските ученици с най-облагодетелствано и най-необлагодетелствано положение според социално-икономическия им произход намалява значително между 2009 и 2018 г. Ако приложим методологията на ОИСР, според която разлика от 30 точки в резултатите на тестовете на PISA са еквивалентни на наученото от учениците в рамките на една учебна година, то разликата между учениците от най-ниската и най-високата квартилна група според индекса на икономическия, социалния и културтния статус е 3,5 години по четене (за сравнение, тази разлика беше 4 години в PISA 2015). Това обаче се дължи на значителен спад в резултатите на учениците с висок социално-икономически статус, докато постиженията на учениците с нисък социално-икономически статус не се променят. На практика България е единствената държава, в която разликата в представянето на учениците от най-горния и най-долния квартил на индекса на икономическия, социалния и културния статус се свива, защото намаляват само постиженията на учениците с висок социално-икономически статус.
Данните на PISA 2018, по подобие на PISA 2015 за пореден път показват, че високите постижения и равенството в образованието не са взаимно изключващи се характеристики на образователните системи. Една образователна система е ефективна, когато добри постижения имат както учениците от семейства с висок, така и учениците от семейства с нисък социален, икономически и културен статус. PISA 2018 определя 3 основни фактора, които допринасят за високите постижения на учениците с неблагоприятен социално-икономически произход: (1) подкрепата от страна на родители и учители, (2) позитивният климат в училище и (3) увереността в собствените способности (или формирани „нагласи към успеха“). В България делът на учениците с по-неблагоприятен социално-икономически произход, които постигат високи резултати по четене (на пето и шесто равнище) е един от най-ниските сред всички участващи в изследването държави през 2018 г. – 6%, при средно 11% за ОИСР (Фигура 7).
Фигура 7: Дял от учениците с неблагоприятен социален произход, но с резултати на пето и шесто равнище по четене (%)
PISA 2018 потвърждава наличието на значителна хетерогенност в качеството на образованието, предлагано от различните училища. България е сред страните с най-голяма вариация в резултатите по четене между отделните училища –54.7%.
Фигура 8: Вариация в представянето по четене на различните училища (%)
Налице е значителната социална и академична сегрегация, измерени и чрез двата традиционни индикатора – индекс на различиe и индекс на изолация. Особено тревожна е академичната сегрегация – в България се регистрират едни от най-високите концентрации на ученици с ниски постижения в едни училища и на ученици с високи постижения в други.
България е страната, в която учениците с неблагоприятен социално-икономически статус най-често са концентрирани в училища, в които нямат съученици с високи образователни постижения. Това, съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с голямата хетерогенност в характеристиките на отделните училища по отношение на качеството, е предпоставка за голямата разлика в резултатите на отделните групи ученици и за силното проявление на феномена „образователна бедност“.
Фигура 9: Изолация на учениците с неблагоприятен социално-икономически статус от учениците с най-високи резултати по четене
